Турът „Пътят на Легионера“ ни потапя в света на скритите съкровища и знания за Римската империя в Северозападния край на България.
Той ни отвежда в един друг свят, различен от нашия, в който Северозапада не е толкова забравен, колкото е днес. „Пътят на Легионера“ ни напомня, че трябва да ценим културните, историческите и археологическите ценности, и наследства, които имаме. Трябва да си ги припомняме, да пазим и популяризираме, защото, когато спрем да помним и опознаваме историята и страната си, ще бъдем изцяло загубени.
Двудневната обиколка запозна участниците си с няколко впечатляващи крепости и природни феномени на Северозападния край и по-специално – Враца, Видин и Монтана.
В него бяха отбрани най-красивите кътчета, останали от римляните по нашите земи.
В Северозападния край има прекрасни девствени места, които могат да се открият лесно, стига да успееш да стигнеш до тях, защото пътят е ужасен, забравен и опустошен.
С какво нашите исторически и архитектурни паметници са по-различни от тези в чужбина? Защо ние не им отдаваме такова значение и не ги популяризираме, защо не се гордеем с тях?
И това са само част от въпросите, които си задаваме, наслаждавайки се на красивите гледки, съхранили векове наред историята на предците ни.
Първият ден започна с разходка из местността Градище, Античната крепост в Монтана, разкопките в село Синаговци и крепостта Кастра Мартис в град Кула.
Местността Градище
Местността Градище е разположена на 1,5 км, западно от град Враца. Археологическият обект се намира северно от шосето за село Згориград и река Лева, която образува в скалния масив пролом – прохода Вратцата.
Разкопките започват през 2010 г. и в рамките на проучването в античната и средновековна крепост е разкрита раннохристиянска църква с базиликален план и значителни размери. Храмът е изграден от добре одялан сив варовик, червен пясъчник и бигор, споени с бял варов разтвор. Дължината на църквата е около 20 м, като в западната и северната и част основите са засегнати от по-късни средновековни строежи. Южната стена на храма е запазена само в основи. Дебелината на стените е 1,25-1,26 м. Олтарното пространство е оформено отвътре с полукръгла абсида, чийто приблизителен диаметър е 4,5 м. Отвън абсидата е петстенна и е запазена на височина от 1,5 м. Външното и лице е измазано с декоративна цел с дебела хоросанова фуга. Същинската част на църквата, наречена наос е широка около 6 м, с дължина без абсидата 6,35 м.
Откритите археологически материали правят възможна тезата, че църквата е изградена през VI в. Този факт потвърждава още веднъж наложилото се в резултат на четиригодишното проучване схващане, че през т. нар. Ранно византийски период в местността Градище е разгърната значителна строителна дейност. Под основите на ранно християнския храм са открити и три еднотипни бронзови монети. Върху лицевата им страна е изобразена богиня Виктория с лавров венец и надпис VIC / AVG. Върху обратната са показани 3 легионерски знамена, a наоколо надпис: COHOR / PRAE / PHIL.
Mонетите са от град Филипи, Македония. Липсва образ на владетел, но са отсечени във времето от император Октавиан Август (27 г. пр. Хр.–14 г. сл. Хр.) до Клавдий (41–54 г.) Подобна монета бе открита по времето на археологическото проучване през 2009 г. Още през 1898 г. в съседната местност Войводин дол е намерен железен печат за сечене на сребърни монети (денари) от времето на Октавиан Август. Той може да се датира точно в 15 г. пр. Хр. Откриването на монетите от Филипи и печатът на Август в района на тракийското селище в местността Градище, свидетелства за последния период от неговото съществуване. По време на похода на Марк Лициний Крас или през следващите години до 15 г. – създаването на провинция Мизия, то е унищожено. Окончателно е сложен край на царуването на династията тракийски владетели, управлявали северозападните тракийски земи. В местността Градище е разположен малък римски гарнизон, който през първата половина на I в. държи под контрол пътя, водещ към медните мини, разположени над Згориград. Още тогава е оценено важното им значение и след създаването на провинцията продължава тяхната експлоатация.
Античната крепост в Монтана
Крепостта край град Монтана – „Кастра ад Монтанезиум“, се намира в северозападния край на града, на хълма Калето.
Хълмът е обект на множество археологически проучвания, които разкриват ценна информация за историята на град Монтана. Името на града е дадено от древните римляни и вероятно идва от думата Монс – планина, но самото селище води началото си още от праисторически времена.
Първите обитатели на хълма са живели през каменно-медната епоха. През този период от историята хората правят важен преход от ловци-номади към по-уседнал начин на живот, свързан с обработване на земята и строеж на постоянни селища. По-късно мястото обитават древните траки. Тракийското племе трибали населява хълма до около І век пр.н.е. Те построяват крепост за защита от нападатели. От нея са останали каменни зидове, широки повече от метър. Римляните се заселват в района в края на І в. н.е., привлечени от богатите залежи на руда и злато по поречието на река Огоста. Те завладяват тракийската крепост и я използват за свои нужди. В този период Монтана се превръща в град – център на провинция Долна Мизия, в който постоянно пребивават военни части.
Римският град заедно с крепостта е разрушен в края на VI при нашествие на авари и славяни. По-късно върху развалините славяните изградили свое селище, което нарекли Кутловица. Една от казармените сгради, останали от римската крепост, те превърнали в свое езическо светилище, запазено и до днес. В него е била отдавана почит или на бог Перун, или на Даждбог – бога на плодородието, а може би и на двете божества едновременно. Светилището просъществувало до приемането на християнството в българската държава (IX в.).
Днес крепостта е отчасти реставрирана. Съвременният град Монтана се намира в долината, като по този начин оставя възможност хълм Калето да бъде запазен незастроен като своеобразен паметник на древната история. Всяка една от цивилизациите, обитавали това място, е оставяла частица от своята култура. Крепостта е неразделна част от града, затова неслучайно е изобразена на герба му заедно с покровителката Диана.
Крепостта е със свободен достъп. По-подробна информация и посещение с екскурзовод може да се получи в Исторически музей в Монтана.
Разкопките в село Синаговци
Археологическите проучвания се провеждат по трасето на новия скоростен път от Видин до Ботевград. Един от проучваните обекти е край село Синаговци.
Научен ръководител на археологическите разкопки е доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт.
Обектът е 48 дка и представлява доста интересна територия в долината на река “Видбол”. Това е същата река, която се влива в.
Изследването трябва да се извърши до края на тази и през следващата година, преди да започне реалното строителство на пътя.
Крепостта „Кастра Мартис“ в град Кула
Крепостта „Кастра Мартис“ се намира точно в центъра на град Кула. Самото градче отстои на около 220 километра северозападно от София и на около 33 километра югозападно от Видин.
Влезете ли в градчето, следвайте табелите за центъра. Крепостта се намира до централния градски площад и сградата на общината. Пред крепостта има паркинг.
Входът на крепостта е от южната й страна, т.е. не тази, откъм паркинга, а срещуположната. Може от паркинга да поемете покрай западната крепостна стена, където има изградена панорамна площадка за наблюдение и после да продължите надолу към входа.
Входът е свободен, в случай, че има кой да ви отключи.
Самата крепост не е голяма – тя представлява квадратно укрепление с размери 40х40 метра, като във всеки ъгъл има издигната по една кръгла кула.
От четирите кули към момента най-запазена е югоизточната, която е и най-внушителна със своите над 16 метра височина. Тази кула е дала и името на съвременния град.
Крепостта „Кастра Мартис“ е спомената за първи път от Феликс Каниц през 70-те години на 19-ти век. Крепостта е само частично проучена през 80-те години на 20-ти век и то само покрай голямата кула.
Смята се, че крепостта е построена през 3-4-ти век по времето на римския император Диоклециан и разрушена през втората половина на 6-ти век по време на аварските нашествия. Векове по-късно, по времето на цар Иван Срацимир, крепостта е използвана за защита на Видинското царство.
И това са само част от красивите гледки, които видяхме по пътя на Легионера. Гледки, за които трябва да се пише и чете повече и, които не трябва да бъдат забравяни.
Проектът QuesTour е създаден, за да повиши стойността на неизследвани досега културно-исторически маршрути и ресурси за туризъм в трансграничния регион България-Сърбия, с цер да ги превърне в желани и разпознаваеми туристически обекти. Събраните данни след проучване на региона показват, че дестинацията остава по-малко популярна за туристите в сравнение с останалите региони в двете страни. Проектът е с продължителност от 15 април 2020 г. до 14 юли 2021 г. Изпълнява се чрез партньорство между български и сръбски партньори – Национален туристически клъстер „Българският пътеводител“ (България), ENECA – Асоциация на икономическите експерти (Сърбия) и Община Враца (България). Проектът се финансира от Европейския съюз чрез програмата Interreg-IPA CBC България-Сърбия 2014-2020.
Снимки: Симеон Чиров
