Във връзка с многобройни медийни запитвания относно досъдебното производство, водено срещу обвиняемия Б.К. за изпиране на над 53 млн. лв., предназначени за ЛОТ-5 от Автомагистрала „Хемус“, известно сред обществеността като делото „Хемус“, Софийска градска прокуратура информира следното:
Предметът на разследването по настоящото досъдебно производство е в значително по-голям обем и не включва единствено дейността на обвиняемия Б.К. Разследва се още дейността на множество юридически и физически лица, за които има данни за съпричастност при трансфера на паричните средства – от първоначалното търговско дружество, получател на средствата, през посредниците от т. нар. „фирми-бушони“ и до възможните крайни получатели.
Отделно от това в СГП се наблюдава и друго досъдебно производство за престъпление по чл. 255 от НК, което би било предикатно на изпирането на пари по чл. 253 от НК.
До момента в хода на разследването по делото по чл. 253 от НК са извършени множество действия по събиране и проверка на доказателства. Като това е извършено лично от наблюдаващите прокурори, в резултат на което са установени важни обстоятелства, свързани с движението на паричните средства. Следва да се отбележи, че тези обстоятелства не бяха установени от органите на МВР при тяхната работа, въпреки че на същите от месеци е възложено разследването. Нещо повече – в рамките на разследването обвиняемият Б.К. три пъти е отказал да даде обяснения пред органите на МВР и в частност пред органите на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП), а в рамките на разпит пред наблюдаващите прокурори, Б.К. е изказал съмнения относно работата на служители от ГДБОП.
Едва на 21.12.2021 г. при разпит, проведен от наблюдаващите прокурори в сградата на СГП и в присъствието на защитник, обвиняемият даде обстойни обяснения, като посочи данни за конкретни физически лица, търговски дружества и места, които имат отношение към евентуално извършеното престъпление. В рамките на разпита, Б. К. поиска прекратяване на досъдебното производство срещу него, като изрично заяви, че не се признава за виновен. Действията на наблюдаващите прокурори по лично разследване на случая са според правомощията им по чл. 46, ал. 2, т. 2 от НПК.
На 22.12.2021 г. наблюдаващите прокурори разпитаха обвиняемия Б. К. в присъствието на неговия защитник и пред съдия от Софийски градски съд (СГС) с оглед закрепване на обясненията му. При разпита пред съдия обвиняемият потвърди обясненията, които даде предния ден пред наблюдаващите прокурори.
СГП е длъжна да разясни, че и до този момент органите на МВР не са предоставили никаква информация пред наблюдаващите прокурори относно движението и местонахождението на паричните средства, вкл. и за това къде биха могли да са трансферирани сумите след преминаването им през т. нар. „фирми-бушони“. От органите на МВР не са предоставяни данни и относно възможното лице или лица, както и юридически такива, които може да се разглеждат като евентуален краен получател на инкриминираните парични средства.
Лично от наблюдаващите прокурори са извършени и продължават да се извършват и други действия за събиране и проверка на доказателства, включително за установяване на заявените от обвиняемия обстоятелства, който дава частични обяснения относно място, на което е оставил инкриминираните финансови средства. В тази връзка прокурори от СГП са извършили следствен експеримент с участието на обвиняемия и в присъствието на неговия защитник, с оглед уточняване и проверка на обясненията му и в частност движението на паричните средства.
Макар в прокуратурата от органите на МВР да не е предоставяна каквато и да е информация за трансфера на паричните средства, на 23.12.2021 г. в предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“ на Българско национално радио, доц. Бойко Рашков, министър на вътрешните работи, направи следните изявления: „За мен не е тайна къде са отишли тези пари. Внимателно и с интерес наблюдавам реакциите на някои хора, които живо се интересуват, едва ли не очакват по ефира да кажа докъде сме стигнали, да предприемат едни действия, вероятно едни куфари и да заминат – я за Дубай, или някъде другаде“. От казаното следва, че вътрешният министър разполага с конкретна информация за начините за трансфериране на финансовите средства, както и за местонахождението им, а така също и за крайните им получатели, макар същата поне до момента да не е била докладвана от ГДБОП-МВР на СГП.
Тези обстоятелства имат не само обществено значение, но и са важни за разследването. Ето защо, доц. Бойко Рашков в тази ситуация се явява основен свидетел, който би могъл да спомогне за обективната истина по делото, което е в интерес на българските граждани. С оглед на това, г-н Рашков ще бъде призован по установения в закона ред, за да даде в качеството си на свидетел пред наблюдаващите прокурори показания относно това каква информация му е известна за местоположението на паричните средства, кога и по какъв начин същата му е станала известна с оглед нейната проверка, както и относно всички други обстоятелства, които евентуално са му известни и които могат да имат значение по делото. Това е единственият начин, според българските закони, известните на г-н Рашков факти да бъдат закрепени като доказателства в наказателния процес, за да се постигне осъдителна присъда за евентуално извършените престъпления от съответните лица.
В тази връзка и предвид горецитираното изказване на доц. Бойко Рашков, в съответствие с правната уредба, наблюдаващите прокурори са счели за необходимо същият да бъде призован и да се яви пред тях, за да изпълни задължението си по закон, като заяви в качеството си на свидетел всичко, което му е известно по случая.
В случай че доц. Бойко Рашков посочи в своите показания конкретни физически лица и/или търговски дружества, от страна на СГП ще се извършат всички възможни, съгласно НПК, действия по разследването, в т. ч. разпити, претърсвания и изземвания на визираните от вътрешния министър парични средства, за които има данни, че са придобити по престъпен начин. При събиране на достатъчно доказателства за виновността и на други лица, те ще бъдат привлечени в качеството на обвиняеми и ще им бъдат определени от наблюдаващите прокурори адекватни мерки за неотклонение, отговарящи на обществената опасност на извършеното от тях.
СГП пояснява, че явяването на г-н Рашков пред наблюдаващите прокурори и даването на показания е негово законово задължение, каквото има и всеки друг български гражданин, съгласно Конституцията и законите на страната. В тази връзка СГП напомня, че всеки български гражданин е длъжен да съдейства на органите на досъдебното производство и че всеки е длъжен да се яви пред органите на досъдебното производство и да изложи всичко, което му е известно, съгласно следните разпоредби:
Съгласно чл. 58, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), всеки български гражданин е длъжен да спазва и изпълнява Конституцията и законите.
Чл. 205, ал. 1 от НПК: „Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган.“;
Чл. 120, ал. 1 от НПК: „Свидетелят е длъжен: да се яви пред съответния орган, когато бъде призован; да изложи всичко, което знае по делото, и да отговаря на поставените му въпроси, както и да остане на разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо.“
Призоваването и явяването на доц. Бойко Рашков пред наблюдаващите прокурори се налага и с оглед на това, че изказвания в публичното пространство, пък били те и от лице, заемащо поста вътрешен министър, не могат по закон да бъдат ползвани като доказателства в процеса, тъй като обективната истина в наказателното производство съгласно чл. 13, ал. 2 от НПК се разкрива единствено и само по реда и със средствата, предвидени в НПК, а сред тях публични изказвания не са предвидени.
Тъй като Прокуратура на Република България работи само и единствено в съответствие с Конституцията и законите на страната, отново намираме за необходимо да бъде припомнена разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от НПК, че „материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора“; на чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК, че „прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор“; както и на чл. 15 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), съгласно която горестоящите ръководители на разследващите органи, в т. ч. и министърът на вътрешните работи, „нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването.“, че при осъществяване на своите правомощия разследващите органи „вземат решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона“. „Писмените указания на прокурора по разследването са задължителни за разследващите органи“, както по силата на чл. 15, ал. 4 ЗМВР, така и по силата на чл. 197 от НПК и „не подлежат на възражение“ (чл. 197 НПК).
Разследването по делото продължава, като се извършват активни действия лично от наблюдаващите прокурори в съответствие с правомощията им по чл. 46, ал. 2, т. 2 от НПК, независимо че делото все още се намира в Софийски апелативен съд (САС) след произнасяне на въззивната инстанция по мярката за неотклонение на обвиняемия.
Активните процесуални действия на СГП са насочени към разкриване на обективната истина чрез провеждането на обективно, всестранно и пълно разследване в съответствие с изискванията на закона.
За резултатите обществеността ще бъде своевременно информирана.
Във връзка със случая напомняме, че върху наблюдаващите прокурори по делото „Хемус“ бе оказан по безпрецедентен начин неправомерен натиск от страна на директора на ГДБОП, за което на 23.12.2021 г. Софийска районна прокуратура (СРП) информира, че е повдигнала обвинение на К.С. за опит за склоняване на прокурор да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването. В тази връзка СГП уточнява, че исканото от страна на служители на МВР постигане на споразумение с обвиняемото лице на този етап от разследването не е правно регламентирано. Според българското законодателство споразумението в наказателния процес има силата на присъда и то следва да бъде одобрено от съд. Нещо повече, по недопустим за правовия ред начин от наблюдаващите прокурори бе искано да изменят обвинението срещу единствения за момента привлечен като обвиняем по досъдебното производство по начин, който би изключил търсенето на наказателна отговорност от същия, наложената му от първоинстанционния съд мярка за неотклонение „домашен арест“ да не бъде протестирана, както и да му се отмени забраната да напуска страната. След като прокурорите от СГП отказаха да изпълнят ултимативните искания на висш полицейски служител, към момента обвиняемият Б.К. е с наложена от Апелативен съд – София постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“.
