В завещанието си Христанчо Матов прозорливо записва:

“Аз подарявам най-милия и най-ценния си имот на общината на родния си град. Аз дарявам Леденика на град Враца”.

Перлата на Врачанския балкан безспорно е пещерата „Леденика”. Предполага се, че туристическата забележителност съществува повече от 2 милиона години.

По време на турското робство каменната дупка случайно е била открита от група овчари от близките села, които прибирайки стадата си случайно минали оттам.

Те установили, че вътре е много студено и започнали да съхраняват в нишите прясно издоеното от животните мляко.

След Освобождението през 1878 година врачански търговец на добитък  започва да изкупува земята в района на пещерата.

Неговият син Христанчо Матов след време решава, че  такава хубост не може да остане за частно ползване и на 9 юли 1923 година прави дарение на туристическото дружество „Веслец“ във Враца – пещерата, ведно със 100 дка земя.

Христанчо Матов е един от най-щедрите дарители на Враца,  на когото градът дължи получаването на своята емблема – пещерата   “Леденика” и Балканът около нея, както и построяването на станалото традиционно и вече нарицателно място за отдих – ” Учителските колонии”.

На Христанчо Матов Враца дължи и други свои ценни придобивки – парцелите за строежа на болницата, над 1000 дка горски имоти.

Той още приживе е обявен за “благодетел” и “почетен гражданин” на Враца.

След смъртта си обаче, той е провъзгласен за “най-големият благодетел” на град Враца и почестите, с които е погребан могат да се нарекат дори царски.

Във Враца може би само Митрополит Климент  е съпроводен с по-голяма тържественост. На своето извънредно заседание на 11януари 1928г., общинският съвет обявява 40-дневен траур за общината и тридневен траур за града. Всички административни и обществени заведения, е наредено да бъдат офлагвани  като за официални чествания. Поклонението и процесията по изпращането му в последния си път е тържествена демонстрация на почит и признателност от страна на местните власти, градските и обществени организации и целокупното гражданство.

Показателен за голямото признание е не само надписът по венците ” От признателна Враца”, но и ескортът на тялото- носено от трима бивши и действащият тогава кмет Ст. Цеков. Думите в многобройните издадени по този повод жалейки и днес изразяват значимостта на една личност, която  “със своята благотворителност си е заслужила безсмъртие” .

Христанчо Матов развива голяма обществена дейност като общински съветник, има заслуги за облагородяването на града и околностите му, построяването на болницата,  Хижата на хълма “Калето” над града и др.

Той е един от основателите на организираното туристическо движение в града и областта и инициатор за създаване на първите зони за отдих в планината.

Най-голямото дарение, което Христанчо Матов прави на града, са около 1000 декара ливади и гори заедно с пещерата Леденика.

Този жест има изключително значение, тъй като и досега това е най-голямата забележителност, с която Враца е известна в страната и по света.

В завещанието си Христанчо Матов прозорливо записва: “Аз подарявам най-милия и най-ценния си имот на общината на родния си град. Аз дарявам Леденика на град Враца”.