Последният майстор на файтони в България навърши 90 години.
Майстор Анко живее в Косталево, роден е на 15 юни през 1930 година в китното врачанско селце.
Занимава се с реставриране и производство на файтони от 1991 година, веднага след като се пенсионира. Преди това е работил 19 години във врачанския завод „Гаврил Генов”.
Анко Анков споделя, че започнал работа там от самото основаване на завода.
Днес не са останали майстори, които да практикуват занаята на Анко. Някога е било друго… В края на XIX и до 40-те години на XX век България печели златни медали на търговски изложения с елегантните си файтони, кабриолети и брички, изработвани в коларската работилница на врачанския индустриалец Мито Орозов.
Първото признание е през 1892 г. в Пловдив. Неговите возила са отличени на изложението на балканските държави в Лондон през 1907 г. и посмъртно през 1925 г. в Горна Оряховица и 1934 г. в Пловдив. От моделите на самоукия майстор се интересува дори великият Хенри Форд, който го определя като личност с европейски мащаб, ум и знания.
Ще попитате каква е връзката на днешния майстор на файтони Анко Анков и индустриалеца Мито Орозов? Анко е завършил създаденото от Мито Орозов Столарско училище или днешния механотехникум.
Бил е ученик в първия му випуск. Казва, че до ден днешен всички в техникума го познават. Дори е бил поканен на 70-годишнината на врачанското училище като почетен гост.
Разочарован е от младото поколение днес. Анко смята, че днешната младеж иска да прави всичко друго, но не и да се учи. Инетересуват се от компютри, коли и други маловажни неща, но не и от градежа на собственото им бъдеще.
Ежедневно при него идват инженери, учители и редица други „умни глави“, за да видят майсторството, с което той е изработил и сглобил файтоните си, но така и не могат да разберат. Всички части Анко е произвел собственоръчно.
Майсторът разказва, че почнал да се занимава с изработването на файтони с огромен ентусиазъм и желание. С течение на времето и проблемите, с които се е сблъсква, го навеждат на мисълта да преустанови работа и да забрави занаята. Първият проблем е липсата на доходи. Ниската му пенсия не дава възможност да вземе кредит от банката, за да набави необходимите материали. Не среща разбиране и от Общината. Имал е идея да предостави файтон, който да вози туристи
от Вратцата до площад ‘Христо Ботев“. За съжаление тя е останала само на хартия. Все пак изработен от него файтон се намира в Етнографския музей във Враца.
Първият файтон, който произвежда, е за бизнесдама от Троян, която през 2001 г. му поръчва да реставрира стар, като го докарва на части в камион.
От тогава е изработил над 10 файтона.
Последният файтон негово производство, е бил предназначен за бизнесмен от село Бутан, но разногласия с въпросния господин накарали майстора да го запази за себе си.
Това решение обаче донесе много разочарования на мастора, но след дълги съдебни саги, които стигнаха и до запориране на пенисята му, проблемът беше решен.
С помощта на кмета Калин Каменов, медии, общественици и граждани последният файтон стана част от колекцията на музея в Етнографско- възрожденския комплекс.
На проведения публичен търг за последния файтон на майстор Анко се явил само един кандидат купувач – Община Враца, която участваше в наддаването на основание решение на местния Общински съвет.
Изработеното по оригинални чертежи от косталевския майстор дядо Анко возило бе обявено за продан на цена 9314,25 лева. В първоначалната оферта на Общината бе посочена сумата 10 940 лева и така /и заради липсата на втори участник в търга/ файтонът остана като реликва за поколенията врачани.
„Щастлив съм! Сбъдна се мечтата ми да оставя нещо след себе си. Така сътвореното от мен, редом с другите изложени във Възрожденския комплекс файтони, кабриолети и шейни ще поддържат жив спомена за големия Мито Орозов”, бяха първите изречени през сълзи думи след търга на косталевския майстор през 2017г.
А днес дядо Анко вече се труди над нов файтон и мечтае, въпреки напредналата възраст да го завърши.
Работилницата, в която майстори луксозните возила от миналото, е неговия личен свят, неговия живот – със спомените и плановете за още красиви файтони.
