За капак, губят единствения събран видеозапис от външни камери.
Оценката си за работата на видинската полиция съдиите обобщават така:
„За да не наруши етичните норми на отнасяне към органите на досъдебното производство, настоящият съд оставя без коментар.“
Резултатът от наказателното преследване към днешна дата е осъдителна присъда за кражба с наказание осем години затвор и неразкрито физическо насилие с последвала смърт.
Към ненаказания насилник може да се прибави и ненаказан разследващ полицай и наблюдаващ прокурор, тъй като тригодишната давност за повдигане на дисциплинарна отговорност е изтекла.
Наследниците на починалата обаче няма да се откажат да търсят гражданска отговорност от Прокуратура на Република България за вредите, нанесени им от некадърното „разследване“ и загубата на доверието им в правосъдната система.
Адвокат Наташа Добрева:
Това е поредният случай на неразкрито тежко престъпление с употреба на насилие, в който жертвата е възрастна, беззащитна жена.
Задава се поредната жалба срещу България в Европейския съд по правата на човека заради неефективно разследване на насилие, при положение че вече имаме над 45 решения, в които страната ни е “осъдена” точно заради този проблем.
Правителството продължава да не предприема генерални мерки за справяне с тези системни, повтарящи се провали в разкриването на тежки престъпления, а се задоволява с изплащане на обезщетения на жалбоподателите.
Решението на Софийския апелативен съд по конкретния случай е законосъобразно и правилно и аз няма да го обжалвам, но не мога и да му се зарадвам.
Милена Нейова, внучка на Емилия Бузова:
След три години и половина „разследване” и съдебни процеси на различни инстанции, се оказа, че няма виновни за ужасната смърт на баба ми. Мърлявщина и пълна неадекватност.
Днес разгледах всички материали, които съм събирала и се натъкнах на първото признание, което прави единственият задържан и обвинен, пред съдиите в гр. Видин:
Има втори човек. Тоя втория човек е нанесъл побоя на тая жена, а я съм му бил един вид пазач. От вазе.
Разследването се влачи, сменят дознатели, следователи, полицаи, прокурори.
След една година Петър Петров се самопризнава за виновен по всички обвинения и получава присъда 25 години лишаване от свобода.
След няколко месеца обаче се отмята от думите си и пише жалба, в която твърди, че признанията му са изтръгнати със сила.
И делата продължават.
Съдиите разполагат със самопризнанията, жалбите и отпечатъците на Петър.
Това са надлежно събраните от полицията и прокуратурата във Видин доказателства.
Според мен насилниците са били поне двама – въпросният Петър Петров и другият, когото той посочва и който също е задържан вечерта на нападението.
С тях е имало и жена, предполагам, че затова пред майка ми баба ми е говорила за „много цигани”.
Това е.
Влезли са много, един я е бил и душил, а другият му е бил пазач.
Но вече е твърде късно за всичко. Осъдени няма. Виновни няма.
Когато делото дойде в София, няколко пъти ходих ту сама, ту с майка ми, за да слушам и видя тези двама, на които така и не бе повдигнато обвинение.
Съдията, мил и възпитан човек, любезно разпита „господина и госпожата” за тяхната версия – какво са правили и къде са били въпросната вечер.
Те с охота му разказаха всичко.
После ги попита имат ли пари за влака, за да се върнат във Видин. Нямали.
Скара им се нежно и с усмивка, че не са се явили миналия път, затова е трябвало да ги докарат с конвой.
Следващият път да са по-изпълнителни.
Обещаха.
И ги пуснаха по живо по здраво.
Днес разбрах, че и единственият обвинен е оневинен.
Източник:/www.lentata.com
Снимка: кадър БТВ
