На днешния ден почитаме делото на Св. Евтимий Търновски.

Видният български средновековен духовник, книжовник, патриарх на България и последен за Второто българско е авторитетна фигура не само за българите, а и за целия православния свят. Затова е обявен за светец. Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи. Знае се, че е роден около 1320 – 1330 г. и според някои произхожда от знатен род.

Животът му е низ от преломни моменти, борба и учение.

Сред най-важните му дела е основаването на Търновската книжовна школа. Така той установява правила за правопис и поправя чрез сравнение с гръцки текстове изопачените тогава български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.

Заради цялата си църковна и просветителска дейност  през 1375 година, след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Св. Евтимий е избран за негов наследник.

Така той се оказва последният български църковен глава на Второто българско царство. През пролетта на 1393 година султан Баязид струпва огромна войска пред Царевград Търнов и поради отсъствието на Иван Шишман от столицата се налага патриарх Евтимий да ръководи защитата цели 3 месеца.  Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него:

„Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му“.

110 видни търновски граждани и боляри са убити. Патриарх Евтимий е изпратен на заточение, където земните му дни свършват, предполага се между 1402 – 1404 година.

Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта свети Евтимий Велики на 20 януари.