Внезапно почина писателят Роси Антов. Тъжната вест беше споделена от неговия син и близки и приятели в социалните мрежи.
Роси Антов е роден на 10 ноември 1962 г. в Михайловград (днес Монтана), а корените на рода му са от село Горни Лом. Завършва Белоградчишката гимназия през 1980 г., а по-късно и ВФСИ „Д. А. Ценов“ – Свищов, със специалност „Финанси и банково дело“. Дълги години живее и работи в Монтана, а през 2020 г. се установява в Пловдив.
Житейският и професионалният му път е необикновено пъстър – преминава през различни професии, от физически труд до управленски и експертни позиции. Именно този богат житейски опит придава плътност и автентичност на текстовете му.
Под псевдонима Дивак Турлак Антов се утвърждава като силен и разпознаваем автор с вярна публика, особено в социалните мрежи. Той оставя след себе си книгите „Ключ за жива вода. Разкази“, „Есента на нежния циник“, „Мачко Начков… и други човеци“, „Вселената на скитащата душа“, „Табор в мъглата“ и „Когато времето танцуваше“.
Последният му текст е публикуван само часове преди смъртта му – дълбоко личен и философски размисъл за смисъла на живота. В него Антов споделя, че когато човек се връща назад, не вижда дипломи, кариери или придобивки, а простите, истински мигове като детството, родителите, първите любови, синовете си, природата, прегръдките и обичта. Според него именно тези „малки“ моменти са самият живот и без тях той губи смисъл.
Светъл да е пътят му.
