Вчера България бе огласена от концертите на Профилираните училища по изкуства.

Инициативата беше в това тези учебни заведения от страната, изучаващи музика, изобразително изкуство и хореография, на 17 март да изнесат концерти по места, в израз на своето желание да покажат на законотворците, че съществуват и имат своето място в образователната система на България.

По повода разговаряхме с директора на врачанското СОУ „Отец Паисий” Красимир Данов.

Петьо Донков

Господин Данов, какви са причините, които доведоха до организирането на концерта „Да се съхраним като нация, за да ни има…”?

Всичко започна с новия проект за училищното образование, който мина вече на „първо четене” в Народното събрание и проблема, който произтича от този му вариант за профилираното изучаване на изкуства в училищата. В профил „Изкуства” се учи от осми или девети до дванадесети клас. Сега, по новия проектозакон, е предвидено да се става само в единадесети и дванадесети клас. Това, според нас, е крайно недостатъчно и не може да постигне целите на нашия вид обучение.

Какво предприехте, за да промените това намерение на вносителите на проектозакона?

В тази връзка предприехме редица стъпки аз и моите колеги от страната. Около двадесет са училищата, които изучават профилирано изкуства. Целта ни е да направим една равносметка за 30-те годините, откакто съществува профилираното обучение. Искаме да покажем положителните неща, които са се случили за тези три десетилетия в училищата. На тази основа направихме предложение до Народното събрание, Комисията по образование, Министерството на образованието и науката, за някои допълнения и промени в проекта на закона между двете четения. Трябва да кажа, че поне засега срещаме подкрепа и разбиране от всички, към които се обърнахме. Това бе направено както намясто в София, в Министерството, в Народното събрание, така и в другите населени места чрез нашите народни представители, чрез дейци на Министерството, които присъстваха в обсъжданията на закона.

Можем ли да кажем, че профилираните училища по изкуства са пазители на българския дух и традиции?

Тъй като широката общественост едва ли би могла да ни разбере правилно и напълно само от тези инициативи, в които се включихме, се взе решение във всички населени места, където има профилирани училища по изкуства, да се организират концерти под надслов „Да се съхраним като нация, за да ни има”. Нашето разбиране е, че в години на криза изкуството играе важна роля във възпитанието на младите хора, защото във всички тези училища е застъпено изучаването на българския фолклор. Обобщено казано, профилираните училища по изкуства съхраняват българското, за да се пренася напред в бъдещето. Точно затова сме избрали и такова мото на концерта. Когато говорим да се съхраним като нация, ние трябва да вземем предвид реалностите и опасностите днес, създавани от обществената ситуация и развитие, и заплашващи младите хора. Важно е да се знае каква роля имат тези училища. Самите концерти ще бъдат насочени към широката общественост. Ролята и онова, което очакваме от тези концерти, е хората да видят плода на нашия труд, представен по невероятен начин на сцената от талантливи млади хора. Искаме да срещнем подкрепа и разбиране, когато започне второто четене на закона.

Как ще работите, ако законът бъде приет в този си вид?

Ние ще продължим дори и да бъде приет законът, но сме убедени, че нещата няма да изглеждат по същия начин. Сега има възможност за разширено изучаване на изкуства още от първи клас. Подобни текстове има и в новия закон. Въпросът е, че там вече възникват проблеми с финансирането. Музиката примерно е свързана с индивидуално обучение за усвояването на музикален инструмент, което не е предвидено в новия закон. Това не е предвидено и като форма на обучение, нито като финансиране. Също така, когато се изучава даденият инструмент, това изисква непрекъснати занимания и поддържане на постиганото ниво, за да може да се върви напред. При положение, че до седми клас, когато се предвижда да завърши основното образование, се спира с изучаването на изкуство, профилирано, защото в осми, девети и десети ще е първи етап на гимназиалната степен, това нещо няма как да се осъществява и в единадесети, и в дванадесети. Дори и да се завърне профилираното образование тогава, когато един музикант е прекъснал да се занимава с музика за три години, той на практика няма да може да постигне нищо. В същото време има неголям брой учебни заведения към Министерството на културата, които са специализирани училища по изкуства. Техният модел е неприложим към по-малките населени места. Това е така, защото самите учебни планове и програми са така направени, че те овладяват даден вид изкуство за сметка на силно намелен обем от знания по общообразователните предмети. Това означава, че, завършвайки едно такова училище, един ученик трудно би могъл да се реализира в друга област така, както в профилираните училища, където наред с пълния обем от знания по общообразователните предмети, учениците получават и тези специализирани знания и умения по изкуства. Доказателство за това е и разнообразието от професии, които усвояват нашите ученици след завършване на средно образование. Ние имаме реализирани наши възпитаници и в инженерни специалности, и в областта на правото, филологиите и т. н. Където и да кандидатстват, те са конкурентоспособни. Около две трети от тях продължават по избрания от тях профил. Всяка година има наши ученици, приети в Академията в София, Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, Художествената академия, в университета във Велико Търново.

Нека обобщим колко много са дали профилираните училища по изкуства на страната?

Всяко едно училище е дало много през годините. Всички участваме и печелим национални и международни конкурси, донасяйки слава за страната ни. Говорейки за нашето училище „Отец Паисий”, мога да кажа, че ние сме единствените, които организират от 2006 година Национален конкурс за млади изпълнители „Дико Илиев”. Той събира представители на всички области от страната. Правим и Национален пленер по графика и живопис „Врачанска есен”. Организираме и Национална програма за закрила на деца с изявени дарби, което дава възможност на наградените от пленера да получават едногодишни стипендии. Имаме участия в редица престижни конкурси. Миналата година за 24 май изнесохме три концерта в Швейцария пред българската общност. Изявите ни са много и разнообразни. Гражданите на Враца знаят, че не минава празник на града, в който да не участват нашите ученици, особено средношколският смесен хора.

Какви са Вашите пожелания към учениците?

Имайки предвид целта, която сме си поставили, пожеланието ми към тях е да работят по начин, който да поддържа добрия имидж на профила за изкуства, и да продължават да носят награди, като пазят българското.