Ужасяващата история, разказва в социалната мрежа “Фейсбук” внучката на баба Мария. Младата жена споделя с огорчение, че около смъртта на баба й е пълно с неизвестни. Разказва и за грубото отношение на персонала, който по думите на Натали Методиева при изписването на Мария в тежко състояние е отговорил: “ако не си я вземеш, ще я изхвърлим на пътя”
Публикуваме поста без редакторска намеса:
“Здравейте драги съграждани, днес беше много тежък ден в живота ми и се надявам всеки, който започне да чете това да го довърши.
Вчера на 24.11.20 г. в 16:30 ч. почина баба ми Мария в болница МБАЛ-АД “Д-р Стамен Илиев”.
Това, което искам да разкажа тук е за опасността на тази болница и как един човек, със счупен крак излиза мъртъв и недохранен оттам.
Да започнем с това, че баба ми беше почти сляпа, живееше сама и се грижеше за себе си сама. Баща ми и майка ми й носеха храна, лекарства и хляб, когато беше нужно, но тя си готвеше, чистеше и се къпеше самичка.
Преди около две седмици тя си счупи единия крак докато отиваше до банята, за да се изкъпе. Съседи, които чули виковете й за помощ, са отишли да й помогнат и съответно да се обадят на родителите ми за случилото се.
Вече пристигнали в болницата започна истинският ужас – изнервени сестри, които крещяха по баба ми “за да се обърне на другата страна” я бутаха грубо и се репчеха.
За операцията се изискваше да й сложат пластина на крака, която струваше 1,500 лв, но на кого му пукаше за парите в този момент?
Баба ми щеше да се оправи… поне така каза докторът. Преди операцията тя беше в добро здравословно състояние, аз говорих с нея по телефона и звучеше добре, усмихната и се шегуваше както обикновено.
Дадохме по най-бързия начин парите за пластината и след нужната документация операцията започна, всичко беше минало по план :
“Бабата е много добре, не се притеснявайте, тя ще се оправи” каза докторът, след като излезе от операционната. (Нека вметна, че той миришеше много на алкохол по думите на майка ми).
Два дни след операцията баба ми получи една доста голяма диария, на която сестрите “не откриваха обяснение от къде е дошла”, през първите дни майка ми я сменяваше и я миеше сестрите никъде ги нямаше и когато ставаше въпрос да си ВЪРШАТ РАБОТАТА, започваха викове и заплахи като “ако не спреш да казваш, че те боли, така ще се остава с лайната ясно ли ти е?”.
Сложиха я под диета за диарията – сухари, ориз, вода и обикновени бисквитки на пръв поглед е нормално, “ще спазва диетата и ще се оправи, тя е в болница, а това е просто диария” си казах.
Ами… не стана така, влоши се ужасно много и започна да изхожда кръв, което ме навежда на мисълта, че това се е превърнало в остра диария, защото очевидно не са я лекували добре.
Спряха да пускат майка ми, за да я гледа тя “има ковид и още един нов вирус, не може да влизаш” само това са казали, взеха торбите с храна и вода от ръцете й и затвориха вратата пред нея.
През останалите дни не знаем какво са правили с баба ми, нямаме и понятие, защото не пуснаха никого. Дни преди смъртта й от болницата се обаждат по телефона на баща ми, за да дойде веднага, че имало нещо спешно да му казват.
И какво да му кажат? “Майка ти е много зле, не я виждаме, открихме й двустранна пневмония, трябва да си я вземеш от тук”.
Как ще вземеш жена, която е на място и изхожда кръв? Къде ще я заведеш?
Отговорът беше страхотен : “ако не си я вземеш, ще я изхвърлим на пътя”.
МОЛЯ? КАКВО? тази жена до преди няколко дни беше добре и накрая ни казват, че имала някаква двустранна пневмония и трябвало да си я вземем, защото едва ли не е пред умиране и ни заплашват, че ще я изхвърлят на улицата?!
Искам да кажа, че баба ми никога не се е оплаквала от дихателни проблеми, никога не е имала затруднено дишане и не е използвала помпи!! Тогава, от къде идва тази двустранна пневмония?
Никога, просто никога не е имала поне един признак, че тя има такова тежко заболяване като пневмония.
Върнаха ни дрехите й и храната, която бяхме оставили, почти всичко непипано бутилките с вода дори не бяха отваряни… отиде си от този свят сама, най-вероятно гладна, жадна и в болки.
Не мога да опиша как се чувствам, обичах я много, тя беше много добър човек и не заслужаваше такова нещо.
Това, което искам да кажа с тази малко дълга история е да пазите роднините си, не ги водете там, има и други болници в различните градове има други опции, други лекари.
Не за първи път ставам свидетел на некадърността и лошата организация в тази болница… пазете любимите си хора, баба ми вече я няма и не мога да я върна, но вие може да помогнете на някой близък като просто не го водите там. Обичайте се и бъдете много внимателни.
