На 11 май Българската православна църква почита светите равноапостоли Кирил и Методий – създателите на славянската писменост и едни от най-значимите духовни личности в европейската история. Делото на двамата братя надхвърля рамките на времето и остава в основата на културната и просветната идентичност на славянските народи.
Първите сведения за честването на Кирил и Методий в българската възрожденска книжнина се откриват още през 1852 година в „Христоматия славянского язъка“ на Неофит Рилски. Само няколко години по-късно – през 1857 г., в българската църква „Св. Стефан“ в Истанбул е организирано тържествено богослужение в чест на светите братя.
Още във възрожденските години българските училища започват да приемат 11 май като ден на просветата и духовността. От публикации в тогавашния „Цариградски вестник“ става ясно, че в Пловдив и други градове българите постепенно заменят празника „Три светии“ с честването на светите братя Кирил и Методий като училищен празник.
През 1863 година 11 май официално се утвърждава като църковен празник на светите равноапостоли. След Освобождението денят се превръща и в общоучилищен празник, а в края на XIX век се ражда и една от най-разпознаваемите български песни.
През 1892 година в Русе учителят Стоян Михайловски написва текста на „Върви, народе възродени“, а през 1901 година учителят Панайот Пипков създава музиката към произведението в Ловеч. Така се ражда химнът, който и днес звучи във всяко българско училище на празника на буквите.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 година църковното и светското честване се обединяват на 24 май. През 1969 година обаче държавата разделя църковния и светския календар, което води до съществуването на два празника – църковен на 11 май и светски на 24 май.
Делото на Кирил и Методий получава признание далеч извън пределите на България и славянския свят. През 1980 година Папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа – признание за огромния принос на славянските просветители към културното развитие на континента.
Днес, повече от единадесет века след създаването на славянската писменост, делото на светите братя продължава да бъде символ на знанието, духовността и силата на българската култура.
