Майка ми не се чувстваше  добре от няколко дни, но мислехме, че е от паркинсоновата болест, която има. Бях направила уговорка с невролог да я прегледа и от работа отидох да я взема от тях.

Когато влязох видях, че майка ми беше паднала в коридора. Понечих да я вдигна и тя изгуби съзнание в ръцете ми. Позвъних на Бърза помощ и за няма и 10 минути линейката дойде.

Екипът беше много любезен и всичко стана много бързо до влизането в Спешен център, разказва читателка на “Зов нюз”, позвънила на редакционния ни телефон.

Жената разказа още, че след като са приели майка й за преглед е започнало чакане от 6 часа, при което тя не е знаела какво се случва с майка й.

Безкрайно чакане и никой не дава информация. Започнах да  звъня на познати лекари. В един момент видях доктора от линейката, която ни докара и го попитах какво се случва с майка ми, но той нямаше информация.

След три часа същият доктор отново ме видя и ме попита “не излязоха ли да ти кажат, че майка ти е с положителен тест за COVID…”. Никой не ми даде никаква информация и аз започнах отново да звъня на познати лекари, за да я консултират.

В 17:00 часа, след мое настояване за повече информация, ми казаха да отида на другия вход  “да си я взема, да си я влача, че вече не е за тях”.

Никой обаче не можа да ми каже какво трябва да правя след като си я взема.

Когато влязох в стаята видях мама да седи на леглото посиняла от студ,  по тънка блузка и заметната с тънко одеяло на гърба.

Устата й бяха сини и цялата се тресеше.

После ми каза, че са я  оставили в стая с починала жена и с отворени прозорци. Поискала е да я преместят, за да не седи в стаята с починалата жена, но са й казали да не се глези. След като поискала да затворят прозорците, са и отговорили, че това го дишат по цял ден и трябвало да е отворено…

Жената не е приета в болница и в момента се лекува в дома си. Изгубила е възможността да се движи и е на едно място.