Троен състав на Окръжен съд – Враца остави без уважение въззивната частна жалба на обвиняемия В. Д. против определение на Районен съд – Враца, с което е оставено без уважение искането му спрямо него да бъде взетата по-лека мярка за неотклонение от наложената му „задържане под стража“.

Врачанският окръжен съд е потвърдил определението на Районен съд – Враца, като правилно и законосъобразно.

Това е втората въззивна жалба от обвиняемия В. Д. с искане да бъде изменена наложената му мярката за неотклонение „задържане под стража“. Предишното въззивно дело бе разгледано през юни тази година, когато Врачанският окръжен съд прие, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е постановил, че са налице всички предпоставки за налагането на най-строгата мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо В. Д.

Срещу него от Районна прокуратура – Враца е повдигнато обвинение за това, че за времето от 07.07.2019 г. до 14.06.2020 г. в различни населени места в област Враца /гр. Мездра, с. Баница, с. Фурен и гр. Враца/, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у различни граждани, че ще им подсигури работа в Германия, за което следва да му преведат по 70.00 лв. за кандидат за работа, и поддържал това заблуждение, като с това им причинил имотна вреда в общ размер на 560.00 лв. Той е обвинен и в това, че през април 2021 г. в гр. Враца с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у Ц. З., че ще му осигури работа в Германия, за което следва да му преведе капаро от 70.00 лв., поддържал това заблуждение и с това на 07.04.2021 г. му причинил имотна вреда, в размер на 70.00 лв., като измамата е извършена повторно в немаловажен случай – извършва престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.

„В това производство, което е по контрол на продължаващото задържане на В.  Д., на преценка подлежи обстоятелството, налице ли са законовите изисквания за продължаване на тази най-тежка ограничителна мярка, а именно: от една страна продължава ли да съществува обоснованото предположение, че обвиняемият е съпричастен към престъплението, в което е обвинен, а от друга – налице ли е някоя от двете реални опасности – от укриване или от извършване на друго престъпление. От значение за това производство е и дали има изменение в обстоятелствата, при които е определена първоначалната мярка за неотклонение и доколко тези изменения налагат смекчаване на взетата мярка за процесуална принуда.

Преценявайки събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателства, както при първоначалното вземане на мярката за неотклонение по реда на чл. 64, ал. 1 НПК, така и след това, съдът намира, че и към настоящия момент обоснованото предположение, че обвиняемият е съпричастен към престъплението, в което е обвинен не е оборено и продължава да съществува. Обвиняемият В. Д. е осъждан, има лоши характеристични данни и не малък брой заявителски материал и образувани досъдебни производства за криминални прояви от същия вид, за престъпления по чл.209 НК, които обстоятелства допълнително подсилват извода за налична реална и интензивна опасност от извършване на ново престъпление, а изложените в обратен смисъл аргументи на защитата се явяват необосновани. По делото няма данни, че здравето му е влошено до степен на невъзможност да бъде обгрижван в арестните условия“ – се казва в мотивите на съда.

Определението на Врачанския окръжен съд е окончателно.