Традиционното великденско хоро “Ора Пащулуй” в село Софрониево събра хора от близо и далеч, които останаха впечатлени от багрите, красотата и енергията на влашкия фолклор, от обичая и от пресъздаването му от самодейците и жителите на селото.
Кметът на Мизия Валя Берчева бе специален гост на събитието. Тя бе облечена в носия на 100 години. През годините всяка жена, притежавала тази народна носия, е влагала в шевиците й от своята женска енергия и я е пазила непокътната за поколенията.
“Символиката на Великден е победата на доброто над злото и силата на вярата, а Гергьовден ни предава посланието за това, че всеотдайността, мъдростта и храбростта са разковничето за прогреса, който можем да направим в живота си. Вярвам, че ние заедно, като сплотени общности, с вяра в доброто и с отдаденост, градим по-доброто бъдеще на с. Софрониево и община Мизия. Искам да благодаря на самодейците от читалище “Пробуда 1927” за тяхната неуморна работа. За това, че пазят традициите и колорита на общността, и ги предават на поколенията. Традиционното великденско хоро Ора Пащулуй и днес ни събира да почетем паметта на мъртвите и да изкажем уважение към кръстниците. Нека продължим по пътя към бъдещи успехи, хванати ръка за ръка, така както ще се хванем на хорото. И нека бъдем чисти, искрени и добри в мислите си, за да може утрешният ден да ни отвърне със същото. Благодаря ви!”, каза в словото си Валя Берчева.
Традиционното Великденско хоро “Ора Пащулуй”се води винаги от мъж, който в дясната си ръка държи „оруглица” – обредно накичена пръчка от живо плодно дърво с три разклонения, в края на всяко от тях е забито великденско яйце, боядисано по традиция в червено.
На „оруглицата” се завързва кърпичка от стъклена батиста /така се нарича материята, от която е изработена кърпичката/. Всички, излезли на мегдана, се хващат на хорото за здраве, дори тези, които жалят също – за да са здрави. Докато се играе хорото тези, които имат починали близки през последната година, до предния Великден, задължително раздават вино, яйца и козунак – помен за тях.
Раздаването се извършва в хорото, обикновено се започва от водача на хорото. Виното се раздава от деца. То се разлива от котле /което се нарича „половяк” – на влашки „калдаруш”. Котлетата се украсяват със свежи цветя. В единия край на дръжката се връзва бяла кърпичка. Цветята и кърпичката остават за децата, след като раздадат виното, като дар, както и дребни пари за „заплащане на раздаването”.
