Близо 90 образци на Чипровската златарска школа предизвикват възхищение в изложбата “Предмети на разкош”, която от днес е достъпна в “Двореца” в Балчик.

Още през 15-и век в Чипровци и околните села се оформя златарско производство, което добива широка популярност в Османската империя. Произвежда се не само църковна утвар, но и предмети за гражданството, особено за по-богатите, които правят поръчки за сватби, за съдове, които се използват в различни ритуали, разказа при откриването на експозицията доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей (НИМ), от чийто фонд са артефактите.

Тя коментира, че чипровските майстори прилагат всички най-добри практики в златарството от този период – филигран, гранулация, влагане на скъпоценни и полускъпоценни камъни и други, като постигат много високо художествено ниво. Артефактите са и пример за компилация от различни културни модели – майсторите вземат най-доброто от османската и християнската култура, от юдейството, като постигат амалгама от вплитането на различни традиции.

Директорът на НИМ добави, че всички предмети носят много семантика, чиято “азбука”, за съжаление, през годините се губи. Например, на дъното на купи се вгражда изображението на сърничка или друго животно, което носи послание за щастие, здраве, попътен вятър, посочи още доц. д-р Бони Петрунова.

По думите й, в изложбата може да се открие и друг любопитен детайл. След избухването на Чипровското въстание, което е жестоко потушено, бежанците от този край оформят основната група на банатските българи, които познаваме днес. В този контекст експозицията е и препратка към събития от съвремието, поясни историкът.

В “Предмети на разкош” в Каменната зала са представени съкровища от накити – плетени гердани, гривни “кубелии”, обеци, пръстени, наушници, невестенски венци и други, повечето  направени от сребро с частична позлата.

Изложбата ще остане в “Двореца” до 13 септември, като очакванията са да бъде посетена от много туристи през сезона, каза директорът на държавния културен институт Жени Михайлова.