До средата на ХХ век традицията на празничните зимни увеселения представлява „пети”, извънкалендарен сезон. Той трае по цели три месеца – щедро населен с религиозни, традиционни, официални празници и безброй именни дни.
Най-специално място в празничния календар на врачани заема т.нар. „Увеселителен сезон”, очакван с голямо нетърпение от целокупното гражданство. Той започвал тъкмо от Никулден, та чак до “Тудоровата неделя”- първата седмица на Великия пост.
Празникът на свети Никола е между най-тачените и обичани празници в града под Балкана от незапомнени времена. Покровителят на банкерите, моряците и на съборната църква, се радвал на огромна популярност в иначе безводната и бедна Враца.
След създаването на читалището през 1869 г., което се налага като център на „увеселенията”, празничен акцент на Никулден става въведеното от него официално откриване на „зимния увеселителен сезон”.
Затова централно място в градския и читалищен живот заемала подготовката на програмата за специалната вечеринка по случай откриването на сезона.
За целта се подготвяла нова пиеса от читалищната театрална трупа, а след нея следвала и така дълго чаканата „весела част” – съставена от “декламации и музикални номера”.
Заради силно емоционалния и символично-празничен характер на Никулден, именно на 6-и декември се открива и новата читалищна сграда през 1893 г.
За врачани била подготвена драмата “Иванку” и специален концерт. Тогава Враца се сдобива с истинска сцена и салон за своите зимни вечеринки, които дотогава се провеждали във Възнесенското училище, на пригодена сцена.
Многобройните врачански благотворителни, професионални и културни дружества и организации очаквали с нетърпение откриването на сезона, за да си запазят дата за наемане на салона и да организират празнична благотворителна вечеринка за своите членове.
Най-желани били “коледните и именни дни”, но и всяка от останалите дати в календара на читалището чак до пролетта била запазена за вечеринки на отделните дружества.
За ангажирането на всяка дата се водела истинска надпревара.
На 6-и декември започвало и разпродаването на поздравителните празнични “честитки”.
След войните Никулден придобива още една важна роля – на този ден младите войници от гарнизона започнали да полагат войнишката си клетва. Тържествената церемония се провеждала с военен парад на площад “Хр. Ботев”, където се издигал църковен аналой и се поканвали всички градски учреждения, организации и цялото гражданство.
Търговското дружество чества деня на св. Никола като свой патронен празник. Освещават тържествено знамето на дружеството на Никулден 1936 г. в присъствието много гости.
Източник: Карта на времето
