Министърът на околната среда и водите Нено Димов бе категоричен в свой коментар по обществената телевизия, че площадката край Плевен е лицензирана.
Разрешено е сепариране и оползотворяване на отпадъци, не е разрешено горене, каквото не се и извършва.
Има нотификация за внос, но трябва да се установи дали оползотворяването на отпадъците е в указания срок, който е една година.
Проверка на “Зов нюз” установи, че срокът още не е изтекъл.
Боклукът няма нищо общо със задържания боклук в Италия, бе категоричен министърът.
Важно е да се подчертае, че “Феникс Плевен” никога не са искали разрешително за изгаряне.
Фирмата не е внасяла отпадъци за депониране или изгаряне, а за преработка и в този смисъл не е депо за съхраняване на боклук.
След коментара на Димов излиза, че всичко около фирмата е редовно. Има всички нужни разрешителни за внос и съхранение. Единственият проблем, е че част от отпадъка не е преработен в срок, което всъщност не е опасно и скандално.
Припомняме разследване на Биволъ (цялото разследване четете тук ), според което:
Българска “чудо-технология” прави паркинг плочи от боклук?
Репортер на Биволъ засне балите на площадката в Плевен и разговаря по телефона с представител на фирмата “Феникс Плевен” още в края на 2018 г. Той поясни, че “мумифицирания” боклук е особено подходящ за рециклиране, защото съдържанието на пластмаса е много високо – 80%. Според него, фирмата разполага с технология, която позволява отпадъците да се използват за “изработка на паркинг плочи, бордюри, керемиди, сифони, решетки и шахти“.
“Процесът на рециклиране се състои в сортиране на материала, изпиране, гранулиране и производство на изделия. Технологията е наша и в момента се опитваме да я патентоваме. Основно пластиките се смесват с пясък, формоват се с матрица и се пресоват с преса. Останалите материали, които ни остават като хартия, дърво и метал се продават на пазарен принцип. Операциите,с които рециклираме материалите са R12 и R3“. – уточниха от фирмата и предоставиха снимки и видео от процеса на изпитание на технологията.
Преса за плоскости от боклук. Снимка Феникс ПлевенОт “Феникс Плевен” казаха още, че имат издадени всички нужни разрешителни за тази дейност от РИОСВ и МОСВ, нещо, което беше потвърдено и от РИОСВ след запитване по реда на ЗДОИ. МОСВ е издала нотификация за внос на балирана отпадъчна пластмаса с код EWC 191212 – количество 9000 тона от Италия.
Тестване на плоскостите от боклук. Снимка: Феникс ПлевенДали този процес за рециклиране работи в промишлен мащаб и дали е алтернатива на изгарянето и складирането на боклука? Според “Феникс Плевен” технологията съществува от много години, като се използва в Индия и в Африка.
Българските разследващи органи обаче се съмняват в наличието на такова чудодейно решение за преработка на боклука и посочват, че на площадката липсват ток и вода, а машините за рециклиране са стари.
Невидимият Ковачки
Гръмко оповестените 9000 тона италиански боклук, доставени за “Феникс Плевен” за рециклиране, са само 0,5% от планираните 1,6 милиона тона за изгаряне във ТЕЦ. Засега обаче българските власти не проявяват същата активност спрямо фирмите на Ковачки, влиятелен бизнесмен, който в американските дипломатически доклади е свързван с българската организирана престъпност.
“Произходът на Ковачки е по-скоро от организираната престъпност. Той е бил близък партньор на Константин Димитров (наричан още „Самоковеца“), който, преди да бъде убит в Амстердам през 2003г., беше един от най-големите български контрабандисти. Някои като Дюлгеров, вярват, че незаконните дейности на Димитров са в основата на началния капитал на Христо Ковачки, които той е използвал, за да изкупува енергийния сектор. Други, които са по-запознати с Димитров и българските контрабандни канали, виждат Русия и руската организирана престъпност зад богатството на Ковачки.“ (превод на цялата грама тук).
Бизнесите, свързвани с Христо Ковачки, са основно кредитирани от Първа Инвестиционна Банка. Единият от собствениците на банката – Ивайло Мутафчиев, се явява кум на Ковачки. Според проучване на Биволъ от 2014 г. задълженията на фирмите от групата му към ПИБ надхвърлят 300 милиона лева. Стъпвайки на тези данни Грийнпийс публикува доклад, озаглавен Финансовите мини на “Ковачки”, в който се прави предположението, че бизнесменът не е самостоятелен играч, а “най-вероятно е подставено лице на икономическите и политическите групировки около ПИБ”.
Изгарянето на италиански боклук е нов етап за енергийните проекти, свързвани с бизнесмена, и в него има икономическа логика. В Италия различни компании пласират различни типове битови, индустриални отпадъци и RDF за между 80 и 140 евро на тон, които получава приемащата страна.
Но бизнесът с изгарянето на боклуци е тройно печеливш, показа разследване на в. Капитал – веднъж от плащането за приемане на отпадъци, втори път от когенерацията на ток и трети път се спестяват милиони от въглеродни квоти, тъй като според разпоредбите на ЕС отпадъците имат нулеви емисии CO2. Наскоро журналисти от вестника спечелиха административно дело срещу отказа на МОСВ да предостави данните от нотификациите за внос на боклук по реда на ЗДОИ.
Слабият контрол от страна на институциите и упорството им да отказват информация за вноса на отпадъци вещае и друга опасност – вместо да бъдат изгорени или рециклирани, боклуците от Италия и други държави просто да бъдат депонирани и забравени за десетилетия в България.
