На Тодоровден празнуват хората с имена Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Юлиян, Юлияна, Тея, Теа.
Народният Тодоров ден се нарича Тудорица. Отбелязва се с тържествено почитане на коня, с бурните български кушии (надбягване с коне). При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща“. Ако някой обаче нарича Тудорица Конски Великден, той съвсем не е прав. Конски Великден е фраза, означаваща „(никога) няма да се случи“.
