Оказа се, че временният мост в с. Чомаковци много лесно може да се използва за … политически цели.

Нужно е само едно общинско ръководство, няколко симпатизанти, пуснати в “огъня”, готови да се “жертват” в името на каузата, и резултатът е на лице.

Разказахме ви как Басейнова дирекция е наложила административна глоба на фирмата изпълнител. Вчера ви показахме и как управителят на фирмата Ботьо Ботев е бил на среща с министъра на МОСВ, който еднолично е “отменил акта”.

Само, че има няколко подробности.

Министърът, по закон не може да отмени въпросния акт.

Инициативният комитет пък е готов да брани интереса си, нищо, че интересът е в разрез със закона.

Защо?

По закона за водите, никой няма право да навлиза, строи и извършва каквито и да е действия в коритото, на която и да е река, защото реките са държавна собственост.

Въпросният временен мост трябва да има строителни книжа и гаранции.

Независимо какъв интерес надделява.

Според общинското ръководство и думите на бившия кмет Вълов, лично той и общината поемат отговорност за въпросното съоръжение.

Това означава ли, че те /в разрез със закона/ са подписали разрешение за строеж?

И кой е дал разрешение за преминаването по този мост, при положение, че пътя до него е строителна площадка. Според областното пътно управление, такова разрешение от тях няма. И няма как да има, защото ако се случи инцидент, виновни ще са именно те.

А когато пътят е в основен ремонт, значи че той е затворен.

Басейнова дирекция от своя страна са били готови да дадат разрешение, но никой не е подал в срок необходимите документи, а именно строителните книжа!

И не, че това е ангажимент на строителната фирма.

Ангажимент е било на общинското ръководство. Сега се пораждат още няколко въпроса :

Ще поемат ли индивидуална отговорност Вълов и министърът на МОСВ при нещастен случай?

Или такава ще поеме Инициативният комитет в с. Чомаковци? Лобира ли министърът на МОСВ за частен интерес, в разрез със закона?

Потърсихме отговор и от Министерството. Бяхме помолени да изпратим въпросите си писмено.

Явно Министерството имат бързата реакция да разпространяват снимката с прегърнатия и ухилен до уши министър, спасил частна фирма от акт, но не могат да отговорят на два въпроса в реално време.

Случаят малко наподобява на това, как образно казано Иван решава, че ще строи навес в двора на Георги. Но при проверка Георги твърди, че навесът не е негов и няма документи, а Иван казва “Не знам, оправяй се”.

Очакваме скоро да получим информация има ли временният мост строителни книжа и кой се е подписал на тях?

Защото на базата на подписа ще знаем при евентуален инцидент, кой носи своята политическа и морална отговорност.