На вчерашния “дебат” приставеният кандидат за кмет на Столетницата пи една студена вода и си тръгна.

Той имаше твърде малко време да общува с хората преди да се качи на трибуната, но пък успя да го изпълни със “съдържание”.

В разговорите си не пропусна и да обиди опонентите си.

Не го възпря дори правилото за кавалерство, което всеки мъж, макар и не кмет, би трябвало да знае – да не обижда жена.

Вероятно с личния си усет на неосъществен офталмолог, той приши диагноза кривогледство на дама, която не е в обсега на неговите политически мераци, а е в “противниковия отбор”.

Младенов продължи да развява и афишира зигзагообразната си мисъл и от трибуната.

Защо зигзагообразна? Стъпил на високо, той заяви, че е бил “изхвърлен” от БКС.

По-некъсопаметните обаче помнят, че до скоро той твърдеше друго – че е напуснал комуналното дружество.

Шах! Какво точно е направил Момчил Младенов? Или са му направили нещо?

Все пак би трябвало да има нормален отговор на този въпрос, защото Младенов стана популярен с един не дотам формален акт.

Извади си бележка от Психодиспансера, че е нормален преди да застане на кормилото на БКС, както той сам обяви снощи.

Явно обаче му беше малко и времето на самата трибуна. Той бързаше ту да разкаже колко мераци има за общината,  ту как ще ни прави къщата на “Биг брадър” с още повече видеонаблюдение, ту как не той ще командва гражданите, а те него.

Обувките му обаче непрекъснато сочеха към лъскавия джип, който трябваше да го закара не другаде а в поредното село, че и там баби го чакаха!

За част от малобройната аудитория не остана незабелязан и фактът, че Младенов бе откровено жаден.

По време на “дебата” той непрекъснато отпиваше от бутилката минерална вода.

Дали защото се задъхваше от собствената си амбиция или трудно преглъщаше всеки въпрос … особено този, свързан с неговия гуру Бубев, за който той неведнъж е признавал, че му дължи всичко, което има.

Чак да се запита човек – тази неистова жажда само за вода ли беше? Пък и на кого така видимо гузно /виж снимката/ се молеше от трибуната?

Накрая, когато водата в бутилката свърши, той си тръгна. Така, де! Хем времето малко, хем водата малко, а амбициите – много, и много, и много.