Мирослав Ангелов
Мирослав Ангелов е на 36 години от град Козлодуй. През 2009 г. завършва бакалавърска степен по теология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ с педагогическа квалификация.
Магистърската си програма „Вяра и живот“ завършва през 2015 г. в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
На 16 декември 2021 г. му е присъдена образователна и научна степен „доктор“ по професионално направление: Религия и теология, научна специалност Теология (История на Българска православна църква)
3. Как се казва темата на дисертационния труд, който защитихте?
„Врачанска епархия от нейното учредяване до утвърждаването и нейния разцвет при митрополитите Константин (1884 – 1912 г.) и Климент (1914 -1930 г.)“
4. Разкажете нещо повече за труда си?
Дисертационният труд проследява историческото развитие на Врачанска епархия от нейното учредяване, като представя пътя, по който тя достига своето утвърждаване и разцвет при митрополитите Константин и Климент.
В Първа глава се изяснява въпроса кога е учредена Врачанска епископия като част от диоцеза на Търновска митрополия.
Изследването проследява историческото развитие на Врачанска епископия през призмата на живота и делото на врачанските архиереи, назначавани от клира на Цариградската патриаршия. Изяснени са предпоставките, довели до бързото вкореняване на духа на атеизъм в пределите на Врачанска епархия след Освобождението.
Във Втора глава се проследява историческия процес по утвърждаване на митрополит Константин начело на Врачанска епархия, като са посочени начините, по които възстановява авторитета на врачанските архиереи, администрира епархията и създава условия за нейното бързо развитие. Въз основа на архивни документи за първи път са представени неизвестни събития във връзка с репресиите на правителството на Стефан Стамболов срещу митрополит Константин.
Трета глава е изградена въз основа на архивни документи, ограничен брой публикации и периодичен печат. В нея е представен животът и делото на Врачанския митрополит Климент. Изложени са методите, посредством които за шестнадесетгодишното си управление довежда Врачанска епархия до завиден църковно-административен и духовно-просветен разцвет.
Въз основа на архивни източници и периодични печатни издания изследването оповестява историческата наука за напълно заличено събитие, което бележи края на Септемврийското въстание – „атентата в град Враца”.
Атентатът в град Враца и архипастирската грижа на Врачанския митрополит Климент за пострадалите
Навлизащият непосредствено след Освобождението антицърковен и антирелигиозен дух в пределите на България, разпространяван основно чрез българските учители от началото на 90-те години на XIX век, пуска дълбоки корени във Врачанска епархия.
До 1912 г. във всички епархийски градове и по големи села функционират партийни организации на Българската работническа социалдемократична партия (БРДСП).
В периода 1906-1923 г. тези партийни структури под ръководството на Георги Димитров организират множество стачки и митинги.
На 22-я си конгрес, провел се в София между 25-27 май 1919 г. партията приема името Българска комунистическа партия (БКП) и нейните членове сами се наричат с името комунисти.
След свалянето на правителството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 г. Врачанската партийна организация съвместно с нейните структури е въвлечена в организирането и провеждането на Септемврийското въстание.
То обхваща районите около Берковица, Фердинанд, Лом, части от Белоградчишка и Врачанска околия. Районът около гр. Враца не е избран случайно за център на бойните действия, защото по време на Първата световна война градът е определен за склад на „огнестрелни материали”.
След края на войната държавата, вместо да предаде, съгласно клаузите на Ньойския договор, „няколко стотин хиляди разнокалибрени артилерийски снаряди, много пушечни патрони, други взривни материали и амуниции” на съглашенските войски, ги укрива в частни магазини, къщи, зимници, собственост на жителите на град Враца, като за целта им заплаща наем.
Импровизираните тайни складове са разположени на 25 места в разни части на града, в близост до артилерийските казарми. За тяхното разположение е изготвена подробна карта, която се съхранява във врачанското гарнизонно военно управление под наблюдението на офицер.
Към месец септември 1923 г. назначеният офицер е таен комунист, който предава плановете на местните партийни лидери.
Съгласно изготвения план една от основните цели на въстаниците, както няколко десетилетия по-късно те сами признават е да превземат тайните складове с амуниции, разположени в град Враца и след като се въоръжат,
да продължат своя поход към София, където да организират държавен преврат и сваляне на правителството. Благодарение на предприетите от властите адекватни мерки, въстанието своевременно бива потушено и водачите му са принудени да избягат в Сърбия .
Ангажирани с потушаване на въстанието в областта, местните власти и армията намаляват бдителността си по охраняването на тайните складове с боеприпаси „и никой не помисли, за ужасния сценарий, който се разигра впоследствие”.
Според личните архиви на очевидци и участници в тези събития, по нареждане на избягалите в Сърбия водачи на Септемврийското въстание, на 30 септември 1923 г. местни комунисти към 11 часа преди обяд подпалват първия склад за съхранение на боеприпаси и постепенно се палят и другите импровизирани складове.
Така в рамките на около три дни експлодират цели къщи, магазини, дори предприятия. Описаната в изворите картина е ужасяваща, сякаш от битка на бойно поле :
„…Подпалиха се още четири склада и гърмежите от стотици и хиляди снаряди изведнъж се сливаха; снаряди хвърчаха във въздуха като пчели в разсърден кошер.
Като гейзери се издигаха по на стотина метра във въздуха цели сандъци със снаряди, които във въздуха се възпламеняваха, избухваха, със страхотен трясък и се разхвърчаваха във всички посоки.
Едновременно с това се подпалиха всички къщи наоколо и пожарът обхвана цялата северна част на града от пазарището до гарата…. ” ,… гранати се пукаха и парчета хвърчаха над главата ми…” .
По улиците на града, дворовете, таваните и покривите, както и в полето наблизо около града са разпръснати гилзи и цели снаряди, както и части от тях – експлодирали и неексплодирали, на брой 284000.
Такива данни сочат списъците на материалите в складовете, които изгарят. Според свидетелството на адвокат Първан Първанов, събирането на разхвърляните в града неизбухнали снаряди продължава десетина дни,
а в продължение на десетилетие ненамерени снаряди ежегодно експлодират, като вземат по няколко жертви. Подробни сведения, че пожарът е умишлено предизвикан от местните комунисти по заповед на избягалите в Сърбия водачи на потушеното Септемврийско въстание, се намират в личния архив на инж. Мирослав Цолов,
който по това време е дете, но цял живот търси физическия извършител на атентата.
Инженер Цолов пише как на 30.09.1923 г. много рано сутринта при баща му пристига Ангел Грамчев – виден деец на местния комитет на комунистическата партия, който го предупреждава да вземе храна за два-три дни и заедно със семейството си да бяга от Враца, като изрично подчертава при напускането на града да не минава покрай ЖП-гарата, защото ще става нещо „много важно”.
От лозето си семейство Цолови, заедно с други предупредени свои роднини и членове на местната комунистическа организация, наблюдават ужасяващата трагична гледка над град Враца, която продължава около три дни . Поради страх от международен скандал със сериозни последствия за България, държавните власти не водят официално разследване, а официално разглеждат този акт, като огромен пожар, изпепелил голяма част от гр. Враца.
В официалния български печат дори не се загатва за взривове, „за да не се пакости на държавата”. Никой не си позволява да разгледа пожара като терористичен акт, бележещ края на Септемврийското въстание.
Единствено във вестник „Илюстрована седмица”, бр.41 от 14 октомври 1923 г. са публикувани в две вестникарски страници покъртителни снимки от пожара в град Враца,
където буквално цял градски квартал е превърнат в поляна с руини от сгради, като след бомбардировки. (Приложение) От списъците в Партийния архив на „БКП – списък на политемигрантите от Врачански окръг за периода 1923-1944 г.”,
съставен през 1969 г. срещу името на Ангел Петров Грамчев се чете, че от 1923 до 1924 г. е емигрант в Югославия, а от 1924 г. до 1944 г. е емигрант в СССР , което е красноречив факт, че срещу него има образувано сериозно преследване.
Една от причините за липса на научни изследвания по отношение на влезлия в архивите „пожар” в гр. Враца, се дължи на Постановление на Министерство на вътрешните работи № 4963/26 септември 1945 г, с „разрешение” да се унищожат архивните книжа на „учрежденията” до 1938 г., като се запазят всички книжа, свързани с административните и имуществените интереси на институциите и гражданите и тези, които имат историческо значение.
След прочистването на архива от 1945 година, изчезва Дело № 67, в което се съхраняват официалните документи на властите във връзка с пожара.
Така от страниците на историята бива заличено едно трагично събитие. След политическата промяна от 9 септември 1944 г., пожарът в град Враца се представя в трудовете на видни партийни функционери и дейни участници в Септемврийското въстание като дело на „изплашената буржоазия”, запалила умишлено тайните складове с боеприпаси, за да не попаднат в ръцете на „въстаналия народ”.
Това се чете в книгата на Гаврил Генов „Поуки от Септемврийското въстание във Врачанско”. Подобна интерпретация на пожара прави в книгата си „Принос към БКП във Врачанско” , соченият в един от изворите за организатор и физически извършител на атентата – Ангел Грамчев.
Равносметката от този ужасен „пожар”, който по стечение на обстоятелствата е по-скоро неразследван АТЕНТАТ е покъртителна.
„Убити са 30 души , над 70 ранени, „около 500 къщи заедно с всичката покъщнина напълно разрушени, унищожена е голяма част от чаршията, множество складове за стока и дървен материал, изгорели са множество еснафски работилници и дюкяни.
Преди настъпването на зимата над 3000 души остават на улицата без покрив над главата си.” Изгаря една твърде голяма част от град Враца.
По този повод Врачанското общинско управление обявява едномесечен траур, считано от 01.10.1923 година, като се спускат от всички заведения черни знамена и се забраняват всякакви увеселения.
5. Кой Ви помогна за реализирането на това нелеко начинание?
Много са хората, които ми помогнаха.
Изказвам сърдечните си благодарности на научния ми ръководител доц. д-р Людмил Малев, преподавателите от катедра Историческо и практическо богословие, доц. д-р Свилен Тутеков, гл. ас. д-р Стефка Кънчева от Библейско и систематическо богословие към Православен богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Фондация „Дякония и мисия“ с координатор Диана Николова.
Благодаря на Адрианополски епископ Евлогий – игумен на Рилския манастир, братството на Рилската света Обител, Врачанския митрополит Григорий, Видинския митрополит Даниил за оказаната молитвена и материална помощ.
Благодаря на свещеник Георги Дановски и презвитера Жанета Дановска за огромната помощ по редакцията на текста на дисертацията и оказаната през годините морална и материална подкрепа.
Благодаря на д-р Боряна Добрева, която през годините ми помагаше безвъзмездно материално и морално за да завърша успешно.
6. Какви са бъдещите Ви планове?
В най-обозримо бъдеще се надявам да намеря спонсори за издаването на труда ми, който по мнението на членовете на научното жури, трябва да бъде издаден с оглед изтъкнатите в него научни приноси.
Желая да работя в сферата на църковната история и за развитието на Българската православна църква.
