Министерството на правосъдието излезе с официална позиция във връзка с изказване на представляващия Висшия съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев, направено по време на заседание на Пленума на 26 март 2026 г., според което министърът на правосъдието и неговите заместници не следва да вземат отношение по обсъжданите теми.
От ведомството определят подобно тълкуване като безпрецедентно в най-новата демократична история на България. Според позицията, от създаването на първия състав на ВСС през 1991 г. досега не е оспорвано правото на министъра на правосъдието да участва активно в обсъжданията на съвета.
Министерството подчертава, че ролята на министъра като председателстващ пленума на ВСС предполага не само формално присъствие, но и активно участие в дебатите. Ограничаването на правото му да изразява становища би обезсмислило предвидените в Конституцията функции и би представлявало необосновано ограничаване на правомощия на изпълнителната власт.
Оттам са категорични, че изразяването на мнение от страна на министъра не засяга независимостта на съдебната власт, тъй като решенията във ВСС се вземат чрез гласуване – процес, в който министърът не участва.
В позицията се посочва още, че подобно ограничение би нарушило институционалния баланс и взаимодействие между властите. Според Министерството, правото на участие без възможност за изказване е лишено от реално съдържание и противоречи на принципите на правовата държава.
В подкрепа на тезата си ведомството се позовава на редица решения на Конституционния съд, които утвърждават правото на министъра на правосъдието да изразява становища в рамките на ВСС. Сред тях са решения от 1992 г., 1999 г., 2002 г., 2006 г. и 2022 г., в които се подчертава значението на взаимодействието между съдебната и изпълнителната власт.
От Министерството предупреждават, че ограничаването на това взаимодействие крие риск от изолация на съдебната власт и отслабване на механизмите за баланс и контрол между институциите.
Според позицията, принципът на разделение на властите не означава пълна изолация, а предполага сътрудничество, взаимно възпиране и координация в името на обществения интерес.
