Ограничението едно и също лице да изпълнява временно функциите на главен прокурор или председател на върховен съд за срок до шест месеца е в съответствие с Конституцията. Това се посочва в становището на министъра на правосъдието Андрей Янкулов по конституционно дело № 2 от 2026 година, известно като делото „Сарафов“.
Как започва конституционното дело
Конституционното дело е образувано по искане на състав на Апелативния съд във Варна. Магистратите са спрели производство по искане на Борислав Сарафов за възобновяване на наказателно дело и са сезирали Конституционния съд с въпрос дали разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт противоречи на основния закон.
Според състава на съда прилагането на ограничението в конкретния случай може да постави въпроси, свързани с принципите на правовата държава и правната сигурност, както и с конституционното изискване нормативните актове да действат занапред.
Какво предвижда Законът за съдебната власт
Оспорваният текст от Закона за съдебната власт предвижда, че при предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, както и на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, се определя временно изпълняващ съответните функции.
В същото време законът въвежда условие едно и също лице да не може да изпълнява тези функции за срок по-дълъг от шест месеца, независимо дали е имало прекъсване в изпълнението им.
Борислав Сарафов изпълнява временно функциите на главен прокурор от 16 юни 2023 година. Според изчисленията прилагането на новото правило означава, че максималният шестмесечен срок би довел до прекратяване на изпълнението на функциите на 21 юли 2025 година.
Позицията на министъра на правосъдието
В становището си министърът на правосъдието Андрей Янкулов е категоричен, че Конституцията не е нарушена. Той подчертава, че фигурата на временно изпълняващ функциите на главен прокурор не е изрично уредена в Конституцията и затова законодателят има правото да определя условията и срока за временното изпълнение на тази длъжност.
Според Янкулов оспорваната разпоредба не придава обратно действие на закона. Новата норма се прилага занапред и урежда продължаващи правоотношения, които все още не са приключили. Министърът се позовава и на практиката на Конституционния съд, според която прилагането на нов закон към вече съществуващо правоотношение не означава автоматично, че законът действа със задна дата.
Защо е въведен шестмесечният срок
В становището се посочва още, че шестмесечният срок има за цел ясно да подчертае временния характер на подобни назначения и да предотврати възможността те да се превърнат в продължително или неограничено във времето управление след изтичането на мандат.
Министърът отбелязва също, че оспорваната разпоредба не създава институционален вакуум. Законът позволява определянето на друго лице за временно изпълняващ функциите при спазване на въведеното условие. Според него възникналите проблеми около изпълняващия функциите главен прокурор се дължат не на закона, а на неприлагането му от компетентните органи.
Промените за Висшия съдебен съвет
Андрей Янкулов коментира и промените в Закона за съдебната власт, които ограничават правомощията на Висшия съдебен съвет след изтичането на мандата му. По думите му тези изменения не засягат кадровата компетентност на съвета и не променят правилата за мандатите на органите на съдебната власт.
Според министъра законодателната намеса е необходима, за да се предотврати възможността орган с изтекъл мандат да взема дългосрочни решения за бъдещето на съдебната система. Той подчертава, че подобен подход е съобразен и с европейските стандарти за защита на независимостта на съдебната власт.
В заключение в становището се посочва, че ограничението на правомощията на Висшия съдебен съвет след изтичането на мандата му е важен коректив, който предотвратява концентрацията на прекомерна власт при кадровите решения в съдебната система.
