Остава по-малко от седмица до онзи ден, за когото казваме, че няма да промени нищо.
И заредени със скептицизъм, натоварени с дисагите на собственото си недоверие и облечени в одеждите на отегчението, ние евентуално ще отидем да гласуваме.
Евентуално ще се разходим до урните и то не толкова, защото вярваме в някакво невероятно бъдеще, а защото все пак приемаме, че гласуването е както наше право, така и наше задължение към обществото.
Истинската демокрация е свързана с едно неудобство: хората трябва да участват.
Трябва да имат мнение, трябва да имат позиция, трябва да имат глас и тогава, когато дойдат изборите, да използват този свой глас.
За да издигнат този, на когото вярват, на когото имат доверие, но и когото могат да накажат на следващите избори, ако той не оправдае това доверие.
Още от древна Гърция е така. Демокрацията ни задължава да обръщаме внимание и на онези неща, които са отвъд собственото ни тяло, собственото ни семейство и собственият ни двор. В този смисъл изборите и участието в тях са и показател за това до каква степен сме общество и до каква — териториално обособени индивидуалисти.
Думата “идиот” е дума, променила значението си през вековете.
В древна Гърция като “идиот” се определя човек, който не участва в публичните и политическите дела, а се вълнува само и единствено от собствения си интерес. В буквален превод “идиот” значи “частно лице” — лице такова, което се занимава само със себе си и не може да види по-далеч от собствения си път. Вярвам, че нито сме такива хора, нито пък искаме да бъдем такива хора.
Има нещо, заради което си заслужава да гласуваме и което лично мен ужасно ме дразни. Това е стереотипната представа на останалата част от страната за Враца, за региона и за Северозапада.
Тя не просто е невярна, тя е и несправедлива — не ми е приятно хората, свързани с този край, да бъдат определяни като неспособни да осъществят или да участват в промяна, не ми е приятно непрестанно да се говори колко назадничава е Северозападна България. И не трябва да забравяме, че изборите също така са инструмент да се променя и това разбиране.
Ще ви го кажа честно и абсолютно директно. “Продължаваме Промяната — Демократична България” има възможността да излъчи два мандата от Враца.
От всички зависи дали ще успеем да постигнем това, или пък ще останем в сегашното си положение, което — да не се заблуждаваме — е в известен смисъл безпътно. За да настъпи промяна, същата тази промяна се нуждае и от разбиране, но и от подкрепа. За която разчита на вас.
И още нещо: ще е разкошно точно нашият район да излъчи две жени от демократичната общност в следващото Народно събрание.
За да разбиваме стереотипите, а не да ги приемаме като даденост.
Та, разгледайте кандидатурата на Надежда Бачева, тя е номер 106 в бюлетината. Прочетете за нея, полюбопитствайте.
Срещнете я в центъра на града. Отидете тази вечер, Христо Иванов също ще бъде във Враца, говорете с тях.
И ще видите, че наистина има как да мислим заедно за колективния ни просперитет, и че това изобщо не са просто думи.
Гласувайте с №12 за “Продължаваме промяната-Демократична България” и с преференция 106 за Надежда Бачева.