Православната църква чества на 14 септември празника – “Въздвижение на Светия кръст Господен”, наричан от народа Кръстовден.
Празникът Въздвижение на светия Кръст, наричан Кръстовден, е един от четирите празници през годината, посветени на Христовия кръст: Кръстопоклонна неделя (третата от Великия пост), Велики петък, 1 август и 14 септември.
Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – в третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. Според църковното предание Света Елена, майката на император Константин Велики, се счита за ревностна християнка. Тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в главната Йерусалимска църква.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го “въздвижва” над главите на присъстващите. От това “въздвижение” получава своето име и празникът. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост.
В народния календар този празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон.
От Кръстовден или от Симеоновден /1 септември/ може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се “осветява” семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът. Организират се общоселски събори, семейни и лични църковни служби и курбани за здраве.
Обичаите включват и поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. На този ден денят и нощта се “кръстосват” – изравняват се по продължителност.
Много българи отиват да почетат Кръстовден на Кръстова гора – свято място в сърцето на Родопите. Тук, където в манастирския комплекс се съхранява късче от кръста Господен, вярващите посрещат утрото на 14 септември в молитва за изцеление. Мнозина го постигат.
Именици: Кръстьо, Кръстина, Кънчо и Ставри
За празника се раздават пресни пити – тази “житна жертва” умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет. Трапезата е постна.
