Мило и драго дадоха редица политици – местни, а и национални да си правят пиар с кризата с мостовете в Червен бряг.

Няколко месеца в града и околните населени места хората буквално бедстваха заради пропадналия мост до с. Горник.

Първи на хоризонта се появи местният депутат Пламен Тачев, който на специална среща/конференция подхвърли, че е уредил всичко, касаещо отпускането на средства от междуведомствената комисия за “Бедствия и аварии” към Министерски съвет.

В крайна сметка, Община Червен бряг получи въпросната финансова “инжекция” от държавата за справяне с бедственото положение.

За временен мост с подходи до село Чомаковци – 90 432 лв.; за временен обход на землищата на селата Реселец и Горник – 201 034 лв.; за временен обход град Койнаре – с. Девенци – 223 000 лв. и за моста на с. Горник – общо 792 317 лв., от които 390 000 лв. с предходните средства и останалите 402 317 лв. до м. март 2019 г.

Интересен е фактът, че Община Червен бряг на 17.12.2018 година е подписала договор за изпълнение за поставяне на временен мост в с. Чомаковци.

Стойността на договора е 79 300 лв без ДДС.

Няма и месец по – късно, 02.01.2019 г. същата фирма – Инерстрой Плевен ЕООД, подписва допълнително споразумение с общината, на стойност 37 328, 62 лв с вкл. ДДС, за “допълнителни СМР, поради възникнала необходимост и непредвидени обстоятелства.”

В техническите документи, ясно и точно е описано за какво общината е похарчила още близо 40 хил. лева за временния мост – ръчно почистване на храсти и дървета около временния мост, насипване на ломен камък, превоз на ломен камък и др.

Интересното е, че в количествено-стойностната сметка за изпълнението по монтажа на самия временен мост са заложени всички процедури по извозване на елементите и монтаж.

Тоест, още от самото начало фирмата изпълнител е знаела какво е заданието на общинското ръководство.

Защо обаче фирмата, получила специалната покана за участие в конурса (видно от профила на купувача в общинския сайт) не е имала необходимата техника за монтаж и евентуален демонтаж на съоръжението, което  според договорите струва около 150 хил. лева с ДДС ?

Коя е фирмата изпълнител ?

Инерстрой Плевен ЕООД е собственост на Ботьо Стоянов.

Неговото име фигурира и в “Автомитропол” АД.

Справка в “ДАКСИ” показва, че същият има общи бизнес интереси с няколко фирми.

Друго “голямо” име, замесено в случая с моста е това на военния министър, Красимир Каракачанов.

Лично той се появи в Червен бряг, ден преди отварянето на моста, за да инспектира работата.

Инициативният комитет в с. Чомаковци на няколко пъти му благодариха за оказаното съдействие.

Тук обаче се поражда въпросът, защо този временен мост няма никакви строителни книжа?

Та нали точно общинското ръководство се хвалеше, че поемат всякаква отговорност за него и са единствените, които го правят.

Това се случи обаче само на думи.

Според “Басейнова дирекция” такива строителни книжа няма.

Фирмата изпълнител на проекта също не ги е виждала!

Съществуват ли те в Общината обаче, е въпрос с повишена трудност?

Друг парадокс е, че всички очакват АПИ да предоставят кран, който при евентуални кризисни ситуации да демонтира моста.

Според инициативния комитет такъв кран има в Панагюрище и той вървял в комплект с временния мост.

Кран в крайна сметка АПИ били отпуснали, но той нямал регистрация, а придвижването му от Панагюрище до Червен бряг чисто технически, а и финансово е невъзможно.

От пресцентъра на АПИ отрекоха категорично кран и временен мост да вървят в комплект.

Според тях подобна техника ежегодно трябва да преминава на тестове за годност.

Въпросният кран не е минавал такива тестове от години.

Защо тогава фирмата изпълнител, прибрала около 150 000 лева, няма или не иска да предостави техника, с която да демонтира въпросното съоръжение ?

От публикации в социалните мрежи излиза, че едва ли не военните и една фирма, на доброволен труд са построили един мост за благото на народа.

На практика обаче  изпълнението се заплаща, а отговорността за нужната техника за сглабане е на този, които е получил финансирането, а не на АПИ, Басейнова дирекция и т.н.

Не е ясен и въпросът с така нареченото бедствено положение!

Временният мост трябваше да се монтира и да бъде там докато приключи ремонтът на горнишкия мост.

Горнишкият мост е ремонтиран и пуснат в експлоатация, а бедственото положение в Червен бряг е отменено. Напомняме, че до пътя до временния мост е строителна площадка.

По закон след поставения забранителен знак не трябва да се преминава.

Питаме, кой ще носи отговорност при евентуален инцидент – Красимир Каракачанов, Пламен Тачев, Община Червен бряг или министъра на МОСВ?

Теодор Илиев