Общо 50 чужденци са получили паспорти у нас по ускорена процедура от 2014 г. насам срещу обещание за инвестиции от 1 до 2 млн. лв.

Не става въпрос обаче за реални инвеститори, а за хора, купили държавни ценни книжа, акции от български дружества или имоти, съобщи министърът след заседание на кабинета.

monsieur bobo vratsa

На него кабинетът взе решение да отмени законовата възможност държавата да дава право на пребиваване и на гражданство на чужденци срещу т.нар. бързи инвестиции.

Решението идва два дни след като Брюксел предупреди България, Малта и Кипър, които имат такава практика, че тя носи сериозен риск за пране на пари, корупция и укриване на данъци. 

“50-те чужденци, получили гражданство срещу инвестиции, са от различни държави, не се очертава някоя да има преимущество”, обясни след заседанието на кабинета Десислава Ахладова, зам. правосъден министър.

Тя обаче изброи Пакистан, Египет и Русия. По-късно от правосъдното министерство споменаха, че има граждани и на Израел. 

Според Караниколов няма връзка между критиките на Брюксел и реакцията на кабинета, а просто съвпадение. 

Отмяната на възможността да се получава гражданство срещу инвестиция няма да засегне реалните инвеститори, които разкриват работни места у нас, обясни той.

По този параграф от 2014 г. насам 12 чужденци са получили гражданство. “За 2014 г. са подадени две заявления за инвестиции от 84 млн. лв., през 2015 г. – едно за 13 млн. лв., през 2016 г. – също едно, през 2017 г. няма.

През 2018 г. одобрените искания са 8, като стойността на инвестициите е 491 млн. лв.”, посочи министърът. 

На въпрос дали се обсъжда възможността да се отмени вече дадено българско гражданство, зам.-министър Ахладова не даде категоричен отговор.

“Няма законова процедура, която да позволява отнемане на гражданство на тези 50 души. Ние не казваме, че тази инвестиция не е реална.

Ние казваме, че все пак в България няма принос от този вид инвестиции. Да, държавата работи с тези средства в известен период от време, но не се разкриват нови работни места, няма икономически растеж”, поясни Ахладова, цитирана от “Сега”.