До 27 юли кметовете от област Монтана трябва да преброят прасетата в личните стопанства на хората и да предоставят информация в областната управа.
Това е една от мерките за недопускане разпространението на болестта Африканска чума по свинете в региона, които вчера разпореди с нарочна заповед областният управител на Росен Белчев. Повечето от прасетата в т. н. „заден двор” не са регистрирани в БАБХ и ако трябва да бъдат евтаназирани, собствениците им няма да получат обезщетение.
Затягат се мерките за търговия с прасета, както и граничния контрол, особено с Румъния, откъдето най-вероятно е пренесен вирусът. Северна България остава рисков район за разпространение на болестта, досега в съседната област Плевен са регистрирани 9 огнища на АЧС.
„Съветът ни към стопаните е да не рискуват, а да заколят домашните прасета, въпреки че сезонът не е най-подходящ за това.”, каза д-р Людмил Антов от БАБХ. Той подчерта, че единственият сигурен начин за избягване на риск при консумация на свинско месо е топлинната обработка.
50 лв. ще получава занапред всеки ловец, отстрелял глиган. Около 3 500 са дивите прасета в региона. Броят им ежегодно нараства. Камера в Балкана над Вършец записала тази пролет група от 10 майки с 51 малки прасенца, пише “Новините от Монтана”.
Имунитетът на дивите свине е много по-висок от този на домашните, а динамиката на придвижването им – висока. Те могат да изминат до 35 км за ден и това е една от заплахите за разпространение на заразата.
Вирусът на АЧС не е опасен за хората, но е устойчив и може да бъде пренесен с дреха, обувки, опаковка на храна и др.
Според икономисти, ако АЧС засегне големите ферми загубите в България могат да достигнат 2 млрд лв.
