На днешния светъл празник, разговаряме с кмета на Враца Калин Каменов. В последните няколко години той често е сравняван с един от най-авангардните врачански кметове от миналото Иван Симеонов. Темпераментен, човечен, готов винаги да приеме подадената за помощ ръка. И макар че е Коледа не можем да не говорим и за сериозните теми, касаещи нашия град и общината.
Г-н Каменов, година след утихването на пандемията, каква е ситуацията в община Враца? Успяхте ли да свършите заплануваното за 2022 г.?
В голяма част успяхме да изпълним ангажиментите, които бяхме поели в бюджета и капиталовата програма. За съжаление, през европейско финансиране почти никакви проекти не бяха реализирани, тъй като европейски програми няма вече близо 2 години. Очакваме отварянето на новите оперативни програми, както и реализирането на проекти през Плана за възстановяване и устойчивост.
Хората от квартал “Бистрец” изгубиха търпение заради неремонтираните улици, какво е развитието на казуса?
От гледна точка на местен бюджет, успяхме да реализираме почти всички инвестиции, ремонти и подобрения, които се виждат както в града, така и в селата. Най-значителни бяха подобренията в квартал “Бистрец”, където и положението бе най-критично, заради забавеното изпълнение на водния цикъл на ВиК. Имаше и компрометирани, разбити улици вследствие на ремонта.
Успяхме да успокоим до голяма степен жителите и да свалим напрежението. Разбира се, има още много какво да бъде направено в кв. “Бистрец”. Затова изготвихме един голям генерален проект, който сме подали в МРРБ, с който искаме близо 10 милиона лева за цялостно преасфалтиране – бордюри, тротоари, осветление, паркинги в квартала. Ако успеем да получим това финансиране, квартал “Бистрец” ще бъде цялостно благоустроен. С инвестициите, които направихме тази година със собствени приходи – асфалтиране и бетонови улици, смятам че направихме доста в квартала. Инвестициите в “Бистрец” тази година са за близо 900 000 лв.
Почти във всяко село в общината успяхме да направим поне по 1-2 улици.
Кога ще приключи подмяната на уличното осветление във Враца?
Тази година най-сетне успяхме да стартираме проекта за уличното осветление, финансиран от Норвежкия механизъм, който за съжаление се забави много. Проектът се забави 2 години заради обжалвания на процедурата, както и повторното й връщане. Независимо от забавянето, реализацията на проекта вече стартира и се надявам до пролетта на 2023 г. близо 1000 стълбове да бъдат с подменено осветление.
Отделно от това успяхме със собствени средства да ремонтираме булевард “Крайречен” , където също уличното осветление е подменено и смятам, че вече се забелязва.
Какви са предизвикателствата пред Вас?
До голяма степен малките инвестиции в кварталите на Враца – детски и спортни площадки, които успяхме да направим, са малките видими неща за хората от града. Надявам се те да бъдат съхранени и пазени, защото най-сериозният проблем е вандализмът.
Смятах, че коронавирусът ще е най-сериозният проблем, но пандемията вече отминава, а вандализмът не си отива. Той остава перманентно около нас и е най-тежкото заболяване в някои наши жители, които смятат, че всяко ново нещо трябва да се чупи. Това е една “пандемия”, за която съм сигурен, че много трудно ще си отиде. Трябват много по-строги мерки.
Коментирахме и с общинските съветници, че вероятно ще е необходимо да увеличим капацитета и броя на инспекторите в Инспектората. По този начин ще се налага много по-строг контрол и ще спрат вандалските прояви, които са повсеместни.
Това е и най-голямото предизвикателство за мен, което продължава да стои на дневен ред. Каквото и да направим – ако не се пази ефектът от направеното, смисъл няма.
Затова е много важно самосъзнанието на гражданите. Да оценяват направеното, да го пазят и заедно да надграждаме. В крайна сметка една част от инвестициите в общината са всъщност нашите данъци, които всички плащаме. Ако не сме отговорни към собствения си приход и принос към местната хазна, то тогава се губи смисълът от всичките инвестиции, които правим.
Разкажете повече за инфраструктурните подобрения?
Надявам се с новия бюджет за 2023 г. да успеем да довършим всички инвестиции, които сме планирали през целия маднат. Отделно в момента проектираме мостовото съоръжение, което ще даде нова транспортна свързаност на ж.к. “Металург” или познатия сред врачани като “Стария пазар”.
По този начин ще може веднага след подлеза на бул. “Мито Орозов” , при изкачването след десния завой веднага да се влиза с ново мостово съоръжение на ул. “Братя Миладинови”.
По този начин ще се спре рисковият поток на влизане през бул. “Мито Орозов” край строителната гимназия. Така ще успеем и да отворим квартала. Това е много сложно съоръжение, което отне много повече време от предвиденото. Надявам се с неговото проектиране и стартиране на обществената поръчка, да успеем да намерим и изпълнител, който да може да го реализира.
Успяхме да стартираме и обществена поръчка за парка в ж.к. “Сениче”. Там финансирането е 100% от общината.
Инфраструктурните подобрения в спортната база, стартирани тази година, също са със 100% общинско финансиране. Знаете, че вече започна ремонтът на детския плувен басейн, който не функционира от почти 20 години. Басейнът се бе превърнал в склад. Надявам се следващата година, когато ремонтът бъде завършен, децата на Враца да имат още едно модерно спортно съоръжение, където да могат да тренират.
По този начин ще облекчим и потока на трениращи в големия басейн. Аз смятам, че когато малките влязат в детския басейн, тогава ще има и повече свободни часове за граждани, както и за другите плувни клубове.
Това са основните важни проекти, които успяхме да реализираме през изминалата година. Не са малко, но за съжаление не са от мащаба, който бих искал аз.
Независимо от всичко, смятам че направеното не е малко, особено в условията на криза.
Най-важното е да опазим създаденото досега. Ако това, което се прави се унищожава, то тогава колкото и средства да реализираме, няма да има никакъв смисъл.
В тази връзка наскоро ходих на проверка на новоасфалтирания път по пътя за с. Костелево край гробищата. Направи ми впечатление, че много наши съграждани са започнали да си тестват колите на този участък, който е близо 1 км. Той се е превърнал в писта и вероятно ще се наложи да правим нови инвестиции там за камери или легнали полицаи.
Проблемът със скоростта е сериозно предизвикателство, което трябва да решим. С всички асфалтирани улици и булеварди в нашия град, започнаха и ПТП-тата със – за съжаление, ранени и убити хора. Това трябва да ни накара да се замислим, че или трябва да бъдем много по-строги по отношение на санкциите, или по отношение на монтирането на камери. Най-неприятното решение би било монтирането на постоянни легнали полицаи, от което всички шофьори ще страдат. Ако обаче не се научим да шофираме с нормална скорост в града, няма друг начин, с който да направим превенция за живота и сигурността на гражданите.
Помагаше ли държавата или повече пречеше на работата на общината?
Кметовете сме стълбовете на местната власт на местно ниво.
Ние сме най-прекият контакт с гражданите и когато държавата се опитва да атакува кметовете, които може би са удобни или неудобни, и по този начин се опитва да ги очерни е много грозно.
Няма как да скриеш направеното в един град, опитвайки се да очерниш кмета, който не е от твоята партия или организация. Не се прави по този начин и всъщност никой не печели от цялото това опетняване, накърняване, реваншизъм и атаки. Истината е, че всички страдат от тези действия.
Атаката срещу кмета е атака срещу всички граждани.
Ще дам един пример. Знаете, че близо 3 години се борим с това държавата да ни помогне за осигуряването на средства за ремонт на лекоатлетическата писта на градския стадион “Христо Ботев” във Враца, който е и един от най-големите стадиони в България с капацитет от 25 000 места. Стадионът във Враца остана един от малкото с неремонтирани от държавата лекоатлетически писти.
Благодарение на намесата на бившия министър на младежта и спорта г-н Красен Кралев, Министерството осигури 1 300 000 лв. за ремонт на пистата. Беше обявена обществена поръчка, имаше 6 фирми, подали документи в Министерство на младежта и спорта като възложител и финансиращ орган за този важен, стратегически обект за спорта във Враца.
Точно тогава обаче изтече мандатът на предишното правителство, дойде служебно правителство, което лятото на миналата година прекрати обществената поръчка с основание, че уж се били променили финансовите параметри, без обаче фирмите да са искали такава промяна. Много е странно как министерството като възложител преценява, че трябва да се спре поръчката поради този мотив.
Няколко месеца по-късно разбирам, че тези средства са били насочени към друга община от министър Радостин Василев.
Предполагам, че скоро ще има и парламентарно запитване по този въпрос, защото цялата ситуация е много грозна. По този начин се лишават стотици спортисти от нашия град от един важен обект, който касае спорта, децата, превенция на заболяванията. Мотивът е бил, че този проект няма да се реализира, защото кметът се бил снимал с председателя на футболния отбор, което е много грозно. Това ми го сподели председателят на футболния отбор тогава г-н Христо Илиев.
Аз потърсих среща със спортния министър тогава, за да попитам защо се бави процедурата. Той отказа среща с мен и прие такава с президента на футболния отбор. Казал му, че заради това, че се е снимал с мен, проектът няма да бъде реализиран. Това ако не е реваншизъм, не знам. По този начин наказват не само мен, а всички жители на града.
Намирам го за изключително грозно. Това не е мъжка и държавническа постъпка.
Това е само един пример как държавата се саморазправя с общините. Това не трябва да се случва, защото изборите са избори, но когато те приключат, хората трябва да заровят томахавките и да работят заедно. По начина, по който работим тук в общинския съвет. Ние сме опоненти, а една част от общинските съветници са хора, които са пускали и фалшиви сигнали срещу мен.
Аз забравям това, прощавам и продължаваме да работим заедно. Както виждате, ние имаме консесус и работим всички заедно. Дори когато спорим, намираме диалог и успяваме да обединяваме усилия в интерес на нашия град.
Държавата може да вземе пример от общините как ние намираме консесус с различните партии и се обединяваме върху важните, ключови идеи и проекти.
В обобщение, държавата не е помогнала с почти нищо, като изключим последното постановление, което Министерство на регионалното развитие отпусна за общините. Оттам получихме 25% от необходимите средства за довършването на пътя от Чирен до Девене през националното газохранилище. Знаете, че всички политици използват като дъвка – предизборна и следизборна, националното газохранилище. То е стратегически обект за цялата страна. Съмнявам се обаче, че поне 2% от тях са ходили до с. Чирен и знаят какъв е пътят дотам. Това е много притеснителен факт, тъй като не може един национален обект да няма нормален, функциониращ път.
Необходимите средства за пътя са 4 000 000 лева, а държавата ни отпусна 1 400 000 лв. Това е помощ, но е недостатъчна. Ние няма как да направим 1/4 от пътя.
Благодарение на последното правителство на премиера Борисов бяха отпуснати 3 000 000 лв. , но те не бяха достатъчни. Тогава бяха необходими 6 000 000 лв. за довършването на целия път.
Беше изградена инфраструктурата до табелата на с. Девене при разклона със с. Три Кладенци. Сега остава да бъдат направени останалите километри. За съжаление те няма да са достатъчни и се надяваме след нова година държавата да отпусне още средства. С индексацията освен необходимите 3 милиона, ще са нужни още 1 400 000 лв, за да бъде довършен целият път.
Надявам се държавата да влезе в своята роля и поне за важните държавни стратегически обекти да погледне с добри очи, като добър стопанин, а не като мащеха.
Този път не е за мен – той е за всички, които живеят в с. Девене, с. Три кладенци, в с. Чирен. Както и за всички работници, работещи в този държавен стратегически обект.
Държавата трябва да се грижи за собствените си градове и общини. Ние не сме врагове, а партньори. Ако си “разчистваме” политическите сметки по този начин, то никой не печели от цялата ситуация.
Ще дам трети и последен пример, с който ще приключа темата. Преди 10 години държавата тогава, в лицето на управляващия орган, санкционира община Враца заради Водния цикъл с близо 1 500 000 лв.
10 години по-късно, когато проектът вече е приключил, ОСЕС глобява общината с още 8 000 000 лв. за тази поръчка от преди 10 години, за която вече има наложена санкция. Това е изключително скандално – да бъде глобена една община, за грешка, допусната преди 10 години, от друг кметски екип. За вече наложена санкция, отново се налага санкция. За едно и също нещо да глобиш 2 пъти един бенефициент. Това е скандално и нечувано.
При това корекцията е наложена и вместо да разполагаме с тези 8 000 000 лв., ние в момента водим съдебни спорове с ОСЕС, опитвайки се да установим, че това е неправомерно наложена санкция. Надявам се да спечелим делото, за да можем да освободим тези пари, с които общината да разполага.
В това се изразява “помощта”. Санкции, проверки, реваншизъм, спряно финансиране. Честно да ви кажа, не мога да разбера защо..
Смятам, че мъдрите хора не търсят огън и война, а диалог и консенсус. Търсене на разбирателство с опонента. Ние може да сме опоненти по време на избори, но не сме врагове. Когато в една държава хората се възприемаме за врагове, не ни чака нищо добро.
Тези грешки, които бяха допуснати от представителите на държавата в последната година и половина, трябва да са научени уроци, с които да се научат и онези, които ни представляват в Народното събрание, както и тези, които съставят правителства. По този начин всъщност губят всички. По този начин политиците отблъскват хората от избори и на всеки следващ избор, ако продължаваме по този начин, гласуващите ще паднат под 30% и ще влезем в най-черната история на българското избирателно право и българските избирателни летописи. Това ще са най-катастрофалните избирателни резултати.
Поведението на политиците показва точно това. Разединение, разделение, реваншизъм. Нещо, което не трябва да се случва. Политиците трябва да бъдат пример, да водят гражданите и да показват как трябва да се случва, а не как не трябва да се прави.
Последната година и половина видяхме много примери как не трябва да се случват нещата. В крайна сметка, тук живеят хора, които са гласували и за ПП, и за ДБ, и за ГЕРБ, и за ДПС, и за Възраждане, както и за други партии. Те трябва да разберат, че наказвайки кмета или общинския съвет, те наказват и своите избиратели.
С тази грозна и порочна практика трябва да се спре, за да може да стимулираме държавата , включително чрез европейски средства и държавно финансиране, да функционира. Да може да функционира нормално и бизнесът, и цялата икономика. В крайна сметка това са хората, които плащат данъци и които издържат държавата.
Ако ние не подкрепяме чрез европейски програми и проекти собствените си фирми, собствената си държава и граждани, тогава защо всъщност управляваме?
Аз смятам, че това трябва да се промени и това да са научените уроци от грешките, които бяха допуснати последната година и половина. Те водят и до изключително негативни резултати. Водят и до политически кризи, както и до това да не може да се сформира правителство, поради липса на консенсус и диалог между партиите, от което страдат всички.
Миналата година бяха дадени толкова милиони средства за избори, които спокойно можеха да бъдат инвестирани в обшините – в спортна инфраструктура, в здравна инфраструктура. Какво пречеше държавата да подкрепи държавната болница във Враца, която е стратегическа за региона заради наличието на Чирен, на АЕЦ Козлодуй? Можеше да се отпуснат средства за закупуването на ЯМР за болницата. Вместо пациентите от Видин, Монтана и Враца да пътуват до София или Плевен. По този начин болницата би могла да генерира повече приходи, да се самоиздържа и да плаща сметките си. За съжаление, това не се случва.
Какво пречеше на държавата да осигури 600 000 лева за ремонта на детското отделение във Враца? Можеше това да се случи, но явно няма желание.
Има една хубава българска поговорка, която гласи, че когато има желание, се намира начин. Когато няма желание, има поводи и причини.
Ние слушахме хиляди поводи и причини как не може да се направи ремонт на болницата, как не може да се купи ЯМР. Да, но в други общини бяха закупени ядрено-магнитни резонанси, които са политически “удобни”. Това е изключително грозно и трябва да спре.
Вече 7 години сте градоначалник на Враца. Управлявате в динамични времена – кризи, пандемия, война, политическа нестабилност. Какви бяха най-големите предизвикателства в работата Ви досега и с кои успехи се гордеете най-много?
Най-сериозното предизвикателство беше водният цикъл, когато застъпих като кмет. Буквално на първата седмица ми прилоша, когато получихме запор и разбрах, че общината трябва да върне 27 000 000 лв. , които не са реализирани от първия програмен период. Очаквахме да запорират сметките на общината.
Тогава благодарение на преговорите и споразуменията, които направихме с управляващия орган, не се стигна до тази критична ситуация. Успяхме да постигнем съгласие с тях и част от тези средства да бъдат възстановени. Друга част да бъдат изработени, а трета част да бъде верифицирана и възстановена под формата на направени разходи. По този начин успяхме да спасим един проект, който можеше буквално да фалира общината.
Когато застъпих преди 7 години, изпълнението на Водния цикъл бе на едва 40%, а срокът беше изтекъл.
Поради тази причина има и много санкции, които и до ден днешен плащаме. Радостното е, че най-големият воден проект в България беше приключен, въпреки санкциите и трудностите.
Той вече функционира, а врачани пият качествена вода. Загубите, които се акумулираха по водопреносната мрежа, бяха в размер на 60%. Те вече са сведени до 0.
Най-големият и важен стратегически обект вече е приключен, с което наистина аз и моят екип се гордеем много. Успяхме да завършим един проект, който беше блокиран и беше под риск да не завърши никога.
Общината трябваше да върне 138 000 000 лева, ако не беше завършен този проект. За щастие, благодарение на усилията на всички колеги, успяхме да завършим Водния цикъл.
Модернизираният градски и общински транспорт
Другият важен стратегически проект е този за модернизирания градски транспорт. Знаете, че доскоро старите тролеи се палеха по улиците на нашия град. Днес вече картинката е различна.
Враца има модерен градски транспорт, независимо от проблемите, трудностите и спекулациите. От града с най-ужасен градски транспорт, сега сме един от градовете с най-добър градски транспорт.
Отделно от това, имаме транспортна свързаност с всички села в нашата община. Факт, с който много малко общини могат да се гордеят.
В момента има възможност общината да се пребори за финансиране за закупуването на още електрически транспортни средства. Целта е селата в нашата община също да имат електрически градски транспорт.
Мечтая нашият град да бъде първият в Югоизточна Европа, който да има изцяло електрически общински транспорт.
Сериозно предизвикателство беше и промяната на градската и пътна инфраструктура. Знаете, че нашият град бе сочен като пример за най-ужасна градска инфраструктура. Сега това е променено, но има още много какво да се направи, особено в селата.
В кварталите на нашия град също има още доста работа. В бюджета за 2023 година ще заделим сериозен ресурс за междублоковите пространства.
Вече 3 година не сме надвишавали допустимите нива на фини прахови частици, тоест дишаме по-чист въздух. Това се случва благодарение на всички мерки, които сме въвели за намаляване на замърсяването в нашия град и подобряването на градския транспорт.
Много съм щастлив, че в това управление успяхме да създадем нова индустриална зона. Тя е в процес на разширяване към момента.
Като човек, израснал в този град, още от дете мечтаех да възродим икономиката и имаме функционираща индустриална зона. Радостното е, че доста врачански фирми успяха да разширят производствата си.
Във Враца има и изключителен бум на строителството, строят се нови сгради. Това е индикатор за едно прилично икономическо развитие на нашия град.
Радостното е, че след преброяването сме от градовете, които нямат толкова сериозно намаляване на населението, каквото се наблюдава в други градове. Това разбира се не важи за областта, но специално за община Враца няма такова голямо намаление на жителите, което е една добра тенденция.
Смятам, че с подобряването на икономиката и градската инфраструктура, с всички паркове, алеи и градини, които бяха създадени, както и ремонтите на детски градини и училища, инвестициите в децата ни са инвестиции, които ще дадат резултат след време.
Самият факт, че вложихме толкова много средства в подобряване на училищната среда, показва че мислим за бъдещето.
В новия програмен период сме заложили и средства за развитие на туристическата инфраструктура. Смятам, че все още не е толкова добре развита като възможност в нашия град, а ще даде още опции за икономически подем.
Бъдещите проекти
Това са ключовите, важни неща, които успяхме да постигнем в нашия град. Смятам, че трябва да бъдем много по-взискателни и смели в мечтите, проектите и идеите си.
Неслучайно в новия програмен период сме заложили толкова много проекти, които да реализираме. Както за екологично осветление, така и за собствен соларен парк, така че да можем да се издържаме сами.
Предвидили сме и монтиране на соларни и фотоволтаични инсталации на публични сгради, така че да намалим разходите за електроенергия.
Електрифицирането на градския транспорт и публичните сгради, създаването на екологично предприятие за обработка на отпадъците, така че да спрем повишаването на такса “смет” и данъците.
Смятам, че има начин това да се спре, когато ние управляваме екологично нашите отпадъци, с ум и разум за бъдещето. По този начин ще дишаме чист въздух и няма да плащаме за замърсяване, което самите ние създаваме.
Трябва да разберем, че отпадъкът е ресурс, който може да докара дивиденти на нашия град.
Когато управляваме добре ресурсите си, когато успяваме да заделим средства за нови сметосъбиращи и сметоизвозващи машини, нашият град може да изглежда още по-чист, свеж и поддържан. Град с богата културна програма , в който жителите да се гордеят, че живеят.
С всички тези инвестиции, които направихме и предстои да направим, нашите съграждани ще имат стимул да останат да живеят тук. А тези, които са отишли в чужбина или други градове, да имат мотивация да се завърнат и да създадат семейства тук.
Главната ни цел е тук да има деца. Това ще е се случи, когато има работеща икономика, чист, модерен и сигурен град, в който хората да живеят спокойно.
Какви цели сте си поставил за следващата 2023 година – в професионален и личен план? Очакват се нови предсрочни парламентарни избори, както и предстоящите местни избори следващата есен.
Не ми се иска да правим отново избори, но в крайна сметка, каквото решат в Народното събрание, това ще бъде.
По отношение на местните избори,
ако моите съграждани са доволни от моята работата и работата на моя екип, аз ще се кандидатирам отново и отново ще се боря за тяхното доверие.
Имам желанието, идеите и амбициите да продължа своята работа. Ако имам подкрепата на своите съпартийци и на гражданите, моето явяване не стои под въпрос.
Тук е мястото да благодаря на всички мои колеги, защото без тях тези успехи, които постигнахме последните години нямаше да бъдат факт.
Ние може да имаме слаби страни, може да има забележки към нас. С абсолютно право има наши съграждани, които могат да ни критикуват за много неща.
Всъщност без критиката няма как да има развитие. Благодарение на критиката на нашите съграждани ние ставаме по-добри и успяваме да се поправим.
Благодарение на подкрепата на моите колеги и моят екип се случиха всички тези проекти. Искам да им благодаря и да им кажа, че със същите усилия и хъс искам да продължим да работим и занапред. За да може когато се разхождат из града, похвалите, които са за мен, да бъдат и за тях.
Няма по-голямо удовлетворение от това да ти благодарят за добре свършената работа. За това,че си се постарал и си положил усилия, за да свършиш нещо за своя град. Аз се надявам, че и те се гордеят с всичко, което сме постигнали.
Пожелавам на нашите съграждани и моите колеги да бъдат смели в мечтите и стабилни в реализирането им. По този начин ще превърнем Враца в пример за всички.
Вашето Коледно пожелание към жителите на Враца
Да бъдат здрави, защото по-важно от здравето няма. Да бъдат вярващи и прощаващи, защото всички допускаме грешки, но най-силното качество на християните и православните е да можем да прощаваме. Това ни прави силни – а няма по-силно нещо от прошката.
Да бъдем по-обичащи, по-отговорни. Да пазим града си и да знаем, че от всеки един от нас зависи той да изглежда добре.
Когато сме задружни, няма сила, която да може да ни събори. Смятам, че единството е нещо, което може да направи нашия град лидер.
Надявам се да станем по-дейни и да забравим това, че някой друг ни е длъжен.
Всеки един от нас може да бъде част от важния часовников механизъм, наречен сърцето на нашия град. Нека с общи усилия го направим такъв , че да се гордеем с него!
