На 01.11.2019г. на сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители бе публично оповестено, че ЧСИ Иванка Цонкова изнася на публична продан имотите и оборудването на бившия торов завод “Химко”, понастоящем собственост на “Метахим импекс” за дълг към “Инвестбанк”.

Историята

Преди три години “Метахим импекс” купува фалиралия соц гигант “Химко” от синдика на предприятието за 12 млн. лв., а сделката е финансирана от “Инвестбанк”.

“Метахим импекс” е дружество, създадено специално заради покупката на завода. В него участие имат

пазарджишкит специалист по “обезкостяване” на заводи.

Това е Георги Пиримов. 64-годишният пазарджиклия е познат основно като наследник на род активни борци и кредитен милионер, след като в началото на 90-те години на миналия век успя да създаде ЧЗИБ с необезпечен кредит от ДСК за 56.5 млн. лв. В същата банка, която после фалира, член на надзорния съвет е и Валентин Димитров. По време на огледите  на “Химко” Пиримов е бил придружаван от последния директор на “Химко” преди фалита – Валентин Димитров. Съдружник на Пиримов става Жиров. Двамата вече имат опит с рязането на заводи за скрап.

Така, напълно в съзвучие и в рамките на предмета на дейност на въпросното дружество (общодостъпна в търговския регистър), същото необезпокоявано в продължение на три години нарязва на скрап и продава оборудване за близо 4 млн. лв.

През този период кредитът не се обслужва и притисната от негативната оценка, получена от проведените стрестестове “Инвестбанк” инициира производство по принудително събиране на дълга, като образува изпълнително производство на ЧСИ.

Частен съдебен изпълнител Иванка Цонкова бързо образува дело, призовава задълженото лице, описва над 700 декара земя, 137 сгради, инфраструктурно оборудване и движими вещи.

Назначава вещо лице, изготвя и предявява оценка, насрочва публична продан и разгласява същата в рамките на месец – срок, за който е невъзможно физически да бъдат извършени всички изброени действия и да изтекат всички законови срокове, за да се стигне до изнасяне на имот на публична продан.

Публикуваното обявление поставя редица въпроси, които заслужават внимание!

Първият и най-важен е, кое е вещото лице, на което Частният съдебен изпълнител е възложил да оцени изнесените на публична продан активи на над 28 млн. лв. , колко време му е било необходимо да оцени това огромно по мащаб предприятие и какъв хонорар е получило за това?

Прост прочит на правилата за публична продан показва, че същата започва на 80% от оценката, тоест началната цена от 23 846 446, 82 лв., е с 20% по-ниска от дадената реална оценка.

По правило вещото лице се определя и назначава от частния съдебен изпълнител.

Случайност ли е, че е избрано вещо лице, което също толкова светкавично дава нереално висока оценка?

Кой има интерес от такава цена?

Само двете страни по кредита – задълженото лице, което при покриване на дълга от 17 млн. лв. към “Инвестбанк” ще прибере остатъка от няколко милиона лева и кредиторът, който оправдава размера на някога дадения и никога необслужван кредит, като изчиства репутацията си пред БНБ.

Логичен въпрос е и как списъкът в обявлението на ЧСИ Иванка Цонкова със 180 позиции, в който преобладават шестограми, гаечни ключове, пластини и зъбни колелета, е оценен от въпросното вещо лице на близо 17 млн.лв.?

Имайки предвид факта, че от покупката на предприятието преди три години до днес от него единствено е рязано, изнасяно и продавано на скрап оборудване, логично е да се запитаме, кои са “подобренията” и “приращенията”, които Частният съдебен изпълнител е описала и изнесла на публична продан.

Проверка на “Зов нюз” в Имотния регистър показва, че за част от имотите има вписани възбрани и искови молби от различни кредитори, които обаче не са вписани от ЧСИ-то в обявлението, което задължение има по закон.

Интерес представлява и начинът на изнасяне на публичната продан на толкова на брой недвижими имоти.

ВКС е непротиворечив в практиката си, че за разлика от производството по несъстоятелност ( в което “Метахим импекс” закупува имота), при индивидуалното принудително изпълнение по ГПК принципът е всеки самостоятелен обект на собственост да се продава отделно.

Съвместната продажба на повече от един имот е допустима, само когато така ще се осигури по- благоприятен резултат за всяка от страните в изпълнителното производство.

В този случай е гарантиран “благоприятен” резултат и за двете страни, като множество на брой имоти се изнасят съвкупно, правейки участието в търга възможно само за ограничен брой лица, които могат да извадят в брой над 23 млн. лв.

Остава неизяснено дадена ли е самостоятелна оценка на всеки от недвижимите имоти и изследвано ли е дали самостоятелната им продажба, на която реален достъп до търга ще имат неопределен брой лица, не би довела до получаване на по-благоприятен резултат?

Със сигурност не са много лицата, които биха се явили на търга и закупили предприятие, от което почти всичко е нарязано и продадено на скрап и то на цена почти два пъти по-висока от цената, на която заводът е закупен преди три години с наличието  тогава на вече нарязаното и продадено днес оборудване.

Винаги остава възможността самата “Инвестбанк” да придобие имота в изпълнение на дълга, като така ще трябва да внесе разликата от дълга до пълната предложена цена, която след приключване на продажбата ще бъде предадена на длъжника, защото дългът ще е покрит с придобития имот.

Така един път фирма, специално създадена за сделката без никакъв капитал, история и имущество, получава над 17 млн. лв. за закупуване на предприятието през 2016г. Три години изнася на скрап оборудване за над 4 млн.лв., а при финализиране на продажбата ще получи още няколко милиона – схема, която без участието на  “точните” лица, не би била възможна.

Питаме къде е прокуратурата и не следва ли да се самосезира за престъпление по чл. 291 от НК, както и Камарата на частните съдебни изпълнители, която да провери коректността на сделката.