Джо Лин Търнър за "Зов Нюз": Нека се борим за свободата си като човечество. По този начин ще осигурим любов за всички!

Ролята на артиста е от ключово значение. На истинския артист, не на този, който прави само роматични любовни песни. Истинският артист се интересува от проблемите на околната среда и от геополитическата ситуация в световен мащаб.  Артистът трябва да бъде отражение на обществото, а нашето общество е в опасност.  Смятам,че е важно артистът да не се страхува да излезе пред публиката и да говори открито – без да се притеснява от последствията.

За съжаление, много артисти не го правят. Напротив, те се опитват да ни убедят, че всъщност нищо особено не се случва – а това е опасно.

Музиката може да излекува света, тя винаги е била страхотен лечител. При едно условие – само ако казваш истината. Само ако си честен за това, което се случва.

Точно затова трябва да си искрен и в музиката си – по този начин посланията ти могат да стигнат до хората, да ги вдъхновят и да променят света.

Музиката е средство за тази промяна, тя е страхотен мотиватор и лек,  но хората са тези, които в крайна сметка трябва да действат.

Аз харесвам класиката и класиците. Има и някои нови банди, на които съм почитател, но все пак бих се върнал към Beatles, Rolling Stones, the WHO.  Голямо влияние върху мен имаше и Jimi Hendrix.  Учил съм се от артисти, които влагаха смисъл и истински послания в творчеството си. Те се опитваха да променят света по различни начини.  John Lennon, например – в творчеството на the Beatles са залегнали много политически и екологични теми.  Спомнете си песента “Imagine” – да дадем силата и властта на хората, това е една велика песен. Защото силата наистина е в хората. Този тип послания винаги са ми въздействали силно.

Ако трябва да съм напълно честен, рокендролът  винаги е бил бунтарски стил музика.  В днешно време изглежда, че много от новите банди са подчинени на системата, конформистки настроени. Това определено не е лицето  и същността на рокендрола. Рокендролът винаги е олицетворявал бунтовника, човека извън системата – дали става въпрос за пънк, рок , метъл, важното е да разтърсим системата. Смятам, че от това имаме най-много нужда.

Точно това се опитвам да постигна и с новия си албум. Целта ми е да събудя хората, да ги разтърся с музиката си и с посланията, които новите ми песни носят.

Определено ревността и проблемът с голямото его на артистите са доминиращи в шоубизнеса и Холивуд. Мисля, че това е в природата на хората като цяло.

Лично аз се научих много отдавна, че ревността е грешно чувство и че не трябва да ревнуваш никого. При завистта е малко по-различно – там по-скоро би искал да приличаш на другия човек. През годините е имало много артисти, на които съм искал да приличам, да ги срещна, да разговарям с тях и дори да им взема автограф. Възхищавал съм им се, бил съм щастлив за техните успехи – искал съм да приличам на тях, но не съм таял завист или професионална ревност. Не завиждам на хората, които са талантливи, имат изявени способности, работят здраво.

Имам обаче една песен – казва се “Jealous Lover” ( Ревнив Любовник). Тази песен е за любовта. Имам и още една песен, която така и не пуснах – тя се нарича “Jealous People” ( Ревниви/Завиждащи Хора).  Тя е посветена на тези хора, които се държат странно, искат да те видят сломен, наранен. Има разлика между двете дефиниции на думата.

Относно егото (Easing God Out) –  това е когато егото ни загуби баланса, когато извадиш Бога от всяка ситуация и започнеш да губиш контрол. Тогава става опасно. Бог е дал на всеки един от нас еднакви способности и сили. Това, което трябва да направим е да се самодисциплинираме и да работим усилено.

Между другото, забелязал съм, че най-малките хора имат най-голямото его.

Всеки  е изпитвал гняв, болка и разочарование в живота си. Ако обаче чувстваш само гняв, болка и разочарование, то ти не си се научил да превръщаш “киселите лимони в лимонада”.

Същият принцип работи и в живота – взимате този гняв и го превръщате в нещо позитивно. Вземете например една спортна звезда – тя или той не успяват в даден ден да играят футбол отлично и започват да се ядосват. На следващия ден си казват: “Ядосан съм на себе си,  но ще канализирам този гняв в работа, защото наистина искам да бъда най-добрата версия на себе си”.

Така че работете с този гняв и го канализирайте в нещо по-добро. Поемате болката в себе си и я посвещавайте всеки ден на нещо ново, полезно и смислено. И  ако следвате тези съвети, ще видите позитивен резултат.  Какво направих аз –  взех своя гняв, разочарование, болка и скръб, и ги трансформирах в ценни уроци. Този процес се случи с помощта на майка ми и баща ми, които бяха страхотни хора. Те ми казваха: “Просто обърни процеса – канализирай негативните емоции и ги накарай да тръгнат право в посоката, която искаш, и никога не се отказвай.”

Кметът г-н Каменов каза преди малко в нашия разговор, че е упорит човек и  понякога дори инатлив. Аз също проявявам инат на моменти, но за правилните неща – превръщам гнева и болката в моя “бензин за колата”.

Мисля, че един от стоиците бе казал, че “гневът ще се обърне срещу теб, когато не боравиш с него по правилния начин”. Гневът наистина може да бъде сериозно оръжие.

Първо нека обясня за “звяра” (“the beast”). Звярът е метафора за системата, в която живеем.

Това не е нова фраза, много пъти в Библията се споменава този израз. Много други групи  имат песни за това, снимани са и филми по темата.

Дават ни експериментални лекарства, които може би не са ни нужни и не ги искаме, без да са тествани адекватно.  Всичко това е абсолютно против Бог. И ако и вие сте против Бога – то бих искал да внеса духовен аспект в дискусията. Според мен това е битка за добро срещу злото. Като в Star Wars – Obi Wan Kenobi  срещу Darth Vader.

Виждам много зло наоколо, което се опитва да смачка хората. Албумът ми е точно това – опитва се да се бори със звяра. Аз като артист се опитвам да разтърся хората, да ги събудя от апатията. Старая се да го направя по артистичен начин, с модерна баладична метъл музика, така че хората да слушат. Вие хора, ако чакате твърде дълго, ще бъде твърде късно. Никога няма да промените нищо – затова сега е моментът.

В албума има още една песен, която се казва „Rise Up“ –  с юмрук във въздуха, да се борим за свободата си, защото свободата не е безплатна. Сега всички са толкова спокойни и безгрижни. Докато стоите спокойно на дивана и гледате Netflix, знаете ли какво се случва? Те идват и поемат контрол.

За тези фундаментални въпроси е този албум. Става въпрос и за личната сила на човека. Не мога да кажа обаче, че това е щастлив албум. По-скоро бих го описал като мрачен албум. Изкуството е отражение на времето, в което живеем. Сега не е времето за любовни песни.