Ако някой в гимназията беше казал на Ерик Бъд, че ще стане учител, като порасне, Ерик щеше да му се присмее.

Като тийнейджър Ерик не изпитва никакво влечение към уроците и се интересува единствено от спорт. Поне веднъж е получавал тройка „по милост“. Постоянно го наказват, но това не му помага особено да влезе „в час“. Конското и съветите също не помагат. „Вярвах, че знам всичко. Не ми трябваше да слушам когото и да било“, спомня си вече 24-годишният Ерик.

„Всъщност е доста шокиращо, че съм учител в момента“, добавя той през смях.

Днес Ерик е обичан учител и уважаван колега поне отчасти заради трудностите в гимназията. Лошият опит му помага бързо да вниква в проблемите на младежите и да се отнася към тях с разбиране. Ерик знае по-добре от мнозина как да се справя в трудни ситуации и с радост споделя наученото с колеги и ученици от гимназията с преподаване на чужди езици „Петър Богдан“ в Монтана. Там той преподава по програмата за помощник-учители по английски език на „Фулбрайт“ и Фондация „Америка за България“.

Като бивш пакостник, Ерик знае колко важно за един подрастващ е някой възрастен да го е грижа, независимо колко предизвикателно стане поведението му. За Ерик този някой е семейството му, особено неговата майка, която „никога не вдигна ръце от мен, а винаги беше до мен, подкрепяше ме, независимо колко я разочаровах“, спомня си той.

Родителското постоянство и вяра му дават най-важния урок в учителската му кариера. „Децата ще ви разочароват, ще ви вбесяват, но никога не се отказвайте от тях – те имат нужда от вашето присъствие в живота си“, казва Ерик.

Подкрепата на семейство не остава без резултат. Ерик не само записва бакалавърска степен по педагогика и социална дейност в колежа „Акинас“, но и я завършва с отличие. Следва магистратура по педагогика в един от най-престижните университети в САЩ – Университета на Нотр Дам. Същевременно Ерик преподава в гимназия в Ню Орлиънс в щата Луизиана, където се откроява с ентусиазма и таланта си в преподаването.

Кандидатства по програмата за помощник-учители по английски език на „Фулбрайт“ и „Америка за България“, „за да стана по-добър учител“ и от началото на учебната година дава всичко от себе си, за да постигне целта си.

Ерик е напълно отдаден на своята професия, прекарвайки цялото си време в подготовка на уроци, срещи с ученици и изучаване на българския живот и култура, за да приспособи преподаването си към нуждите на учащите. В класната стая е енергичен и позитивен, но ученето с него не свършва след биенето на звънеца. Ангажира вниманието на тийнейджърите с присъствие там, където те искат да бъдат – онлайн и извън училище. За целта Ерик провежда редовни срещи „на кафе“, които учениците му посещават с удоволствие. Mr. Budd’s Class Website („Учебният сайт на г-н Бъд“) е онлайн ресурс, който Ерик създава специално за гимназистите от „Петър Богдан“ и непрекъснато актуализира с учебни планове, забавни упражнения по английски, ежеседмични анкети и интересни факти за американската култура и семейството си. Мобилните телефони не само не са забранени в час, но и са важен инструмент за работа по проекти.

„Трябва малко въображение, за да намериш правилния начин да ангажираш младите“, обобщава Ерик. Един от предпочитаните от него подходи, който прилага както с малки, така и с по-големи ученици, е взаимстван от американското телевизионно шоу Shark Tank („Аквариум за акули“). Също като в шоуто, младежите влизат в ролята на начинаещи предприемачи, които се опитват да впечатлят потенциални инвеститори (в случая своя учител Ерик) със своите идеи и проекти. Наградата за най-убедителния отбор е екскурзия с класа в края на учебната година.

„Ако ще предизвиквате млад човек, трябва да сте неотлъчно с него във всяка негова стъпка“, казва Ерик. Това важи особено за най-уязвимите ученици.

монтана ученици

Ерик признава, че се е притеснявал дали някои от учениците му ще се справят със своя Shark Tank проект. За да им помогне, той разделя задачата на части, внимателно следи напредъка им на всеки етап и не пропуска да похвали старанието. „Когато младежите видят, че ви пука за тях, ще ви отвърнат със същото и ще са по-склонни да направят това, което искате от тях“, смята Ерик. Този подход винаги дава резултат, често надхвърлящ очакванията.

Ерик обича да говори с учениците не толкова за резултати, колкото за възможности и е убеден, че гимназията е преди всичко възможност да открият себе си. „Сега е времето да намерите истинската си страст. Възползвайте се от него и попийте уменията, които училището ви дава“, казва той.

„Едва ли ще ви трябва всичко, което учите по математика или по английски, по български или по който и да е друг предмет. Тези предмети ви учат как да мислите обаче. Подготвят ви за живота на по-късен етап. Не пропускайте тази възможност“, съветва ги Ерик.

И тъй като смята, че човек трябва да следва собствените си съвети, Ерик се възползва максимално от шанса да преподава в България. Гледа на опита именно като на шанс – тук той успява да се концентрира върху същинското преподаване и върху изграждането на взаимоотношения с учениците. Също така му харесва да е част от малката монтанска общност и да живее като останалите й жители – в скромен апартамент в панелен блок в града.

„Животът е бил доста суров с хората на Монтана, но те са добронамерени и ти влизат в положението, когато те опознаят. Тук се чувствам наистина обгрижен“, казва той. Само няколко седмици след пристигането си Ерик се сдобива с разрешително за риболов и членство във фитнес клуб – и в двата случая благодарение на местни приятели.

Ерик чувства Монтана близка донякъде защото му напомня за вкъщи. Точно като Детройт, където Ерик е роден и израснал, Монтана и Северозападът преминават през тежка икономическа и социална криза през последните десетилетия. Именно това сходство го довежда тук. Убеден е, че Северозападът има какво да научи от успеха на Детройт. За 20 години бившият индустриален център излиза от блатото на бедността, корупцията и насилието и се превръща в гостоприемно място за млади хора и семейства чрез устойчиво преустройство.

„Това се случи благодарение на хората, които никога не се отказаха от Детройт. Те посветиха усилията и таланта си, за да вдъхновят другите“, казва Ерик. „Това е и моето желание – да дам от себе си и да вдъхновя учениците си. За мен ще е чест да допринеса дори с малко за бъдещия им успех.“

Кои негови уроци се надява, че учениците му ще запомнят?

„Надявам се, че ще запомнят не непременно нещата, на които ги уча, а как съм се отнасял с тях. Подхождам с любов, разбиране и доброта и се надявам, че това ще повлияе на отношението им към околните. Задачата ми като учител ще е изпълнена, когато учениците ми започнат да предават нататък това отношение и тези уроци. Надявам се, че приобщаващата атмосфера и разбирателството, които се опитвам да изградя в часовете ни, ще дадат тон на бъдещите им начинания, както и на взаимоотношенията в общността.“

Програмата за помощник-учители по английски език на „Фулбрайт“ и Фондация „Америка за България“ позволява на млади американци с университетско образование и страст към учителската професия да преподават английски език в български гимназии за една учебна година. Над 200 американски помощник-учители са участвали в програмата от 2006 г. насам благодарение на финансовата подкрепа на Фондацията.

Източник: https://us4bg.org/bg/our-stories/%d0%be%d1%82-%d0%bf%d0%b0%d0%ba%d0%be%d1%81%d1%82%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%e2%84%961-%d0%b4%d0%be-%d0%bb%d1%8e%d0%b1%d0%b8%d0%bc-%d1%83%d1%87%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80/