Системата на ТЕЛК и НЕЛК има далеч по-широка роля от медицинското удостоверяване на трайно намалена работоспособност. Решенията на комисиите са ключ за инвалидни пенсии, месечна финансова подкрепа, лична помощ, здравно осигуряване, данъчни облекчения, транспортни преференции и програми за заетост. Качеството на медицинската експертиза има пряко значение не само за социалната защита на хората с увреждания, но и за публичните финанси, стимулите за участие на пазара на труда и начина, по който държавата насочва значителен публичен ресурс.
Новият анализ на Института за пазарна икономика показва, че системата има много голям обхват. По данни от преброяването през 2021 г. около 655 хил. души в България имат решение на ТЕЛК, или приблизително 10% от населението. Всяка година се издават около 270 хил. експертни решения, като значителна част от тях са свързани с хронични заболявания – най-вече сърдечно-съдови, усложнения на диабета и други дългосрочни здравни състояния. Медицинската експертиза не може да бъде разглеждана отделно от общественото здраве, превенцията и достъпа до ранна диагностика и лечение.
Решенията се концентрират в активна и предпенсионна възраст
Решенията на ТЕЛК са съсредоточени основно във възрастите, в които хората или все още са на пазара на труда, или са непосредствено преди пенсия. През 2025 г. над 108 хил. решения са издадени за хора между 40 и 59 години, а над 107 хил. – за хора между 60 и 79 години.
Графика 1: Разпределение на ТЕЛК решенията по пол и възраст, 2023-2025 г.
Източник: ИПИ по данни на НЗИС
При толкова широк обхват всяка промяна в правилата за оценяване, в процента намалена работоспособност или в правата, които произтичат от решението, има значим системен ефект. От една страна, решението на ТЕЛК е необходимо условие за достъп до подкрепа за хора с реални ограничения. От друга страна, когато един административен акт отключва множество плащания и преференции, възниква риск системата да бъде използвана и като механизъм за доходна подкрепа извън първоначалната ѝ медицинска логика.
В някои области делът на получателите на инвалидни пенсии достига около 30 души на 1000 население, докато в други е около 7–10 души на 1000. По-високите стойности са концентрирани основно в Северна България и Северозапада. Това най-вероятно отразява комбинация от по-лошо здравословно състояние, застаряващо население и по-слаби местни пазари на труда, но поставя и въпроса за еднаквото прилагане на правилата в страната.
Инвалидните пенсии растат по-бързо от броя на получателите
Най-прекият фискален резултат на системата са инвалидните пенсии. През 2024 г. общият брой получатели на пенсия за инвалидност е 528 хил. души, като 466 хил. от тях получават пенсия поради общо заболяване. Броят на инвалидните пенсионери за периода 2019–2024 г. нараства с около 4%, като увеличението е концентрирано основно в последните две години. Това показва, че системата не преживява масово разрастване по линия на броя лица, но дори умерената промяна има сериозен фискален ефект заради размера и структурата на плащанията.
Разходите за инвалидни пенсии се увеличават много по-бързо от броя на получателите – от 0,9 млрд. евро през 2019 г. до 2,3 млрд. евро през 2024 г., или със 165%. Делът им в общите пенсионни разходи също се повишава – от 17% до 20,4%. Това означава, че инвалидните пенсии не просто следват общия ръст на пенсионните плащания, а се превръщат във все по-значим компонент на пенсионната система.
Особено важен е сегментът на инвалидните пенсии в работоспособна възраст. През 2024 г. 272 хил. души в работоспособна възраст получават пенсия за инвалидност. Това не означава непременно, че те не могат да работят, но показва, че системата има пряко отношение към предлагането на труд. Когато инвалидната пенсия и свързаните права са с достатъчно голям размер спрямо потенциалния доход от труд, особено при нискоквалифицираните работници, стимулите за активност отслабват. Този риск е най-сериозен в региони с ниски заплати, ограничено търсене на труд и малко възможности за адаптирана към специфични потребности заетост.
Социалната подкрепа се разширява, но остава фрагментирана
Системата на социалната подкрепа за хората с увреждания включва широк набор от плащания и услуги. Получателите на месечна финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания нарастват от 735 хил. души през 2019 г. до 849 хил. през 2025 г., или с над 9%. Разходите обаче почти се удвояват – от 226 млн. евро до 447 млн. евро. Причините са както в по-големия брой правоимащи, така и в ръста на линията на бедност, към която са обвързани размерите на плащанията.
Източник: АСП, данни предоставени по ЗДОИ, изчисления на ИПИ
Данните показват и промяна в структурата на получателите. Значително увеличение има при хората с 50–70,99% инвалидност – от 210 хил. до 316 хил. души. Именно тук възниква въпросът за прицелването на помощта. При по-ниските степени на инвалидност размерът на подкрепата е малък и има ограничен ефект върху дохода на домакинствата, особено когато лицето има трудов доход. В същото време масовият обхват създава административна тежест и размива фокуса от хората с най-тежки потребности.
Отделно от месечната финансова подкрепа, през 2025 г. около 31,7 хил. семейства получават месечна помощ за дете с трайно увреждане, с общ бюджет от 117 млн. евро. Около 246 хил. души получават безплатни годишни електронни винетки, над 50 хил. души са здравно осигурявани чрез месечни социални помощи, а около 61 хил. души са осигурявани като полагащи грижи за хора с увреждания. Това очертава система с голям мащаб, но и с множество отделни канали на подкрепа, разпределени между различни институции.
Личната помощ се превръща в едно от най-бързо растящите пера в бюджета
Най-динамичният елемент в последните години е механизмът за лична помощ. От въвеждането му през 2019 г. броят на ползвателите нараства от над 15 хил. души до над 94 хил. през 2025 г. Разходите се увеличават още по-рязко – от 9,6 млн. евро до 642 млн. евро. Само за една година ръстът е над 187 млн. евро.
Личната помощ отговаря на реална потребност – осигуряване на подкрепа за хора с тежки увреждания и висока нужда от грижа. Проблемът е не в самото съществуване на механизма, а в скоростта на неговото разрастване, слабата връзка между разход и резултат и регионалните различия в използването му. Когато една политика се превърне в толкова голямо бюджетно перо за кратък период, тя трябва да бъде съпътствана от по-добра индивидуална оценка, мониторинг и ясни стандарти за реалната потребност от грижа.
Програмите за заетост не водят до достатъчна интеграция
Въпреки широкия обхват на плащанията, участието на хората с увреждания на пазара на труда остава ограничено. Разликата в коефициента на заетост между хората с и без увреждания в България е малко над 33 пр.п., докато по-добре работещите системи на социална подкрепа в рамките на ЕС я ограничават до около 15 пр.п. Проблемът видно не е само в здравния статус, а и в начина, по който работят активните политики на пазара на труд.
Националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания на практика не провежда обучения, въпреки името си. За периода 2019–2024 г. малко над 10 хил. души са работили в субсидирана заетост по нея. Близо две трети от заетостта е в публичния сектор – 49% в общинския и 16% в държавния, докато частният сектор има дял от около една трета. Това поставя под съмнение доколко програмата създава преход към конкурентен трудов пазар, или по-скоро осигурява временна административна заетост.
Концентрацията по длъжности е още един сигнал за ограничен ефект. Около 60% от участниците са заети в едва 10 длъжности – най-често чистач, общ работник, технически сътрудник, работник поддръжка и портиер. Така програмата трудно изпълнява функцията си на инструмент за повишаване на уменията и трайно включване в пазара на труда.
Какво трябва да се промени
Анализът на ИПИ извежда няколко ключови предложения за реформа:
- Необходим е по-силен контрол и повече прозрачност в медицинската експертиза – единна електронна система, обмен на данни между НЗИС, НОИ, АСП и Агенцията по заетостта, ясни методически стандарти и участие на НОИ в процеса.
- Социалната подкрепа трябва да бъде по-добре координирана. Пенсии, помощи, услуги и програми за заетост не бива да работят като отделни канали без обща оценка на потребностите.
- Активните политики трябва да се пренасочат към обучение, преквалификация, гъвкава и дистанционна работа, стимули за частния сектор и по-добра връзка между субсидираната и устойчивата заетост.
- Механизмът за лична помощ трябва да бъде съпътстван от по-добър мониторинг на регионалните различия и развитие на алтернативни социални услуги.
- Дългосрочното намаляване на натиска върху ТЕЛК минава през превенция – ранна диагностика, контрол на хроничните заболявания и по-добър достъп до лечение.
Системата на ТЕЛК и свързаните с нея политики са жизненоважни за много хора с увреждания. Именно затова те трябва да бъдат по-прозрачни, по-добре насочени и по-устойчиви – така че публичният ресурс да подкрепя реалните потребности, без да отслабва стимулите за трудова активност и социална интеграция.
Изследването е изготвено с подкрепата на Atlas Network
