Христо Илиев- общественик
Невежеството и безпричинните нападки на някои хора ме накараха да напиша този текст.
Вече повече от 15 години се занимавам с изследователска дейност за старините и културно-историческото наследство, свързани с моя роден град Враца.
Турската чешма във Враца, както днес я наричаме, е построена в началото на 18 век от местното население през тежкото робство. Мога да кажа, че я чувствам близка, защото в направата й е участвал мой родственик, с което се гордея.
По онова време са я наричали “Бигоровата чешма с трите чучура”. Чешмата е направена от бигоров камък, като коритата са направени от бял врачански камък и тук ще отворя една скоба – при обработка цветът на врачанския камък е бял, след което с времето той прави патина и потъмнява.
В средата на чешмата, където е оформен квадрат, като рамка е имало стенопис, изобразявал светия (който с времето е изчезнал), бил е сложен малко преди Освобождението – “Всеки, който утолява жаждата си да благодари на Бога, както всички християни правим- да благодарим за храната и водата на Бог.”
През този период от време, мястото, на което е чешмата, е било краят и началото на града.
Направена на кръстопът, като утолявала жаждата, както на местното население, така и на всички идващи и напускащи града.
Старите хора във Враца казват, че при престоя си в града на 28 и 29 август 1872 година, Васил Левски е пил вода от чешмата, тъй като само няколко метра по- надолу Апостола е отседнал в Огойския хан.
Една чешма с над тривековна история, видяла трагедии и радости в нашия прекрасен град Враца.
Много съм щастлив, че един млад човек – Мартин Харизанов, възстанови в автентичния вид тази културна забележителност за поколенията.
Поклон!!!
Нека пазим историята си, за да градим бъдещето си!
Христо Илиев- общественик
