На 1 юни се прекланяме пред подвига на Христо Ботев – един от великите и достойни българи, национален герой и революционер.
Христо Ботев, който редом с битките излива на белия лист пълната си с обич към Родината душа, а времето превръща тези думи в завети към бъдещите поколения:
“Но… стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…”
“Радостта ми няма граници, като си наумя, че “моята молитва” се сбъдва.”
“Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.”
“Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…”
“Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!”
“…Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество!…”
“В продължение на 8 години аз видях всички наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора.” Из писмо до Т. Пеев, 1876 г.
Няма българин, който да не знае за трагичната съдба на Априлското въстание и за хилядите наши сънародници, загинали в боевете срещу врага.
Преждевременното избухване на бунта оставя Ботев настрана от събитията от 1876 г.
Когато новината за кървавото потушаване достига до него, той се решава да посвети последните дни от живота си на един героичен подвиг, с който да остави дирята си във времето и да бъде запомнен навеки от всички българи.
Сам организира чета, оглавява я и потегля заедно с нея към България. Българите стигат до Гюргево, откъдето на 16 май се качват на борда на кораба “Радецки”.
След превземането на парахода, Ботевите четници слизат на брега при Козлодуй и се отправят към Балкана. Въпреки очакванията обаче, недостатъчно българи се присъединяват към бунтовниците, народът все още е наплашен от ужаса на Априлското въстание. Христо Ботев и доверениците му водят поредица боеве с османската потеря, като постепенно се оттеглят към планината.
На 1 юни 1876г. в сърцето на Балкана, след края на сражението един куршум пронизва Ботев.
На 1 юни 1876г. поробената, пропита с кръв българска земя се прощава с още един от своите велики синове.
Поетът революционер посвещава живота си в името на идеала, в името на майка България!
Помнете го, българи! Помнете всички наши предци, жертвали живота си за свободата на личността и Родината!
Поклон пред героя.
