“Предлаганият за министър на транспорта от Трифонов може да бъде считан за пряка връзка с ДПС и крилото на Доган
“Нещото, което ме смущава е, че в България политиката е творческа самодейност. Не искам да давам оценки, но този тип правене на политика като читалищна вечеринка не е най- добрият. И в случая не говоря само за “Има такъв народ”.
Това заяви пред ФАКТИ разследващият журналист на сайтовете Биволъ и Bird.bg, както и докторант по политически науки – Димитър Стоянов.
“Зад Трифонов не стоят хората, които стояха зад Борисов в първия му кабинет, който беше значително по-експертен.
И при Трифонов има експерти, само че са хора, които имат компрометирана политическа биография.
Аз не подлагам под съмнение експертното ниво на Николай Василев или на който и да е било друг.
Вижте например Саня Армутлиева е екзотично решение за министър на културата.
Останалите са хора, обвързани в сектора, в който са номинирани да бъдат министри.
Например Пламен Абровски (б.р. номиниран за министър на земеделието) е много добър експерт, който има европейски опит. Има и хора, които са ми непознати.
Доколкото номинацията за министър на вътрешните работи, явно ние сме забравили, че той беше свързан и с Бареков (б.р. през 2013 г. Николай Радулов направи опит да влезе в политиката като кандидат на коалиция “Център – Свобода и достойнство” /с участие на НДСВ и “Лидер” на Христо Ковачки.
На парламентарните избори през 2014 г. той беше кандидат за народен представител на коалицията, формирана около “България без цензура” на Николай Бареков, в която партията на Ковачки отново присъстваше.
Според медиийни публикации Радулов е бил и член на партията на Бареков. Връзката с Бареков е смущаваща, а с Ковачки още повече.
Ковачки е един от хората, които са обект на международни журналистически разследвания от Германия и Италия, в които аз съм участник.
Трябва да отбележа, че прекалено много хора, свързани с Христо Ковачки,фигурират в политическите дейности на “Има такъв народ” като кандидат-депутати, депутати.
Николай Радулов е пример. Фигурата на Ковачки е неприятна и аз я приемам като изключително лоша репутация.
Така или иначе Радулов е един човек, който е бил част от Държавна сигурност, като това не го казвам с идеята на десните, макар и да стоя зад идеята за лустрацията.
Проблематично е да сложиш Министерство на вътрешните работи под ръководството на човек, който е работил само в тип тайна полиция, тип разузнаване.
Между сферата на сигурността и МВР – тоест опазване на обществения ред и противодействието на организираната престъпност, има огромна пропаст.
За министър на външните работи се избира човек, който бе министър на външните работи в първия служебен кабинет на Радев (б.р. оглавяван от Огнян Герджиков), който не беше много успешен.
Като министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, под чиято опека трябва да попадне например Информационно обслужване,
е номиниран Христо Алексиев, който беше заместник-генерален директор на НКЖИ по времето на Данаил Папазов, който е тясно свързан с Доган.
Предлаганият за министър на транспорта от Трифонов може да бъде считан за пряка връзка с ДПС и крилото на Доган. Папазов в момента, или поне доскоро, ако не съм пропуснал нещо, беше директор на теца на Доган.
В този смисъл говорим за едни хора с доста смущаваща биография.
Аз не казвам, че тези хора трябва да бъдат зачеркнати, но те, ако са преживяли някакъв катарзис, ако са се променили, първо трябва да го докажат, за да бъдат номинирани като ръководни фактори в едно или друго управление.
Смущаващо е тези хора да бъдат номинирани от човек, който е в позицията на такъв, който иска да променя правилата на играта.
Аз съм сигурен, че има много добри експерти, които не са толкова политически ангажирани с партиите на статуквото, които могат да бъдат ангажирани да вземат политически експертни решения.
За мен е смущаващ и фактът, че има твърде малко представители на самата партия “Има такъв народ” в това проектоправителство.
Целия текст вижте ТУК
