Враца отново може да остане без детско отделение. Това се случва за трети път през последните пет години, но поредната криза може да бъде неразрешима.

Педиатрите от отделението са подали предизвестия за напускане заради непосилните условия на труд.

Сред медиците има рекордьори по извънреден труд, които от четири години не са имали възможност да излязат в отпуска, за да не затвори отделението.

От 10г. МБАЛ “Христо Ботев”-Враца се намира в порочен кръг и работи в режим на задълбочаваща се финансова нестабилност, намаляващ обем на предлаганите здравни услуги, неадекватни на лекарските компетенции и опит трудови възнаграждения, както и произтичащите от това трудно разрешими кадрови проблеми при конкуренция от частните болници.

Заплатата на лекарите, работещи в отделението по Педиатрия в областната болница е обидно ниска.

След преподписването на договорите през февруари тази година, сумата която получават медиците е средно 1350 лв. за цяла длъжност.

Ако лекарят има специализации и специалност, заплатата му може да достигне не повече от 1800 лв. – толкова, колкото получава касиер в голяма търговска верига.

Решението на директора д-р Кети Ценова да бъдат слети “Педиатрия” и “Неонатология” със сигурност ще доведе до напускане на още медици и така ще се блокира работата и на отделението по Акушерство и гинекология.

Припомняме, че предизвестена смърт на детското отделение в МБАЛ “Христо Ботев” – Враца започна преди 5 години, когато поради липса на персонал и обидно ниско заплащане нямаше възможност да се изпълни графикът.

Още тогава идеята за сливане на педиатрите и неонатолозите доведе до масови молби за напускане.

Причината: двойно повече работа и ниско заплащане

А работата е трудна и много отговорна, особено при сложните случаи, и са необходими професионалисти.

Отделението по Педиатрия поема най-тежките случаи от цялата област, а никой от педиатрите на частна практика не желае да поеме отговорността да е лекар там и то при тежки условия на труд.

В същото време отделението е необходимо на всички медици, които лекуват деца.

Лекарите от детското отделение  години наред полагат самоотвержен труд без отпуска и почивка.

В най-тежките периоди на МБАЛ “Христо Ботев” – Враца те даваха нечовешки дежурства от 48 часа без почивка…

Сред тях има медици с над 80 дни отпуска. Тоест не са почивали повече от четири години, като през това време са се превърнали и в рекордьори по извънреден труд. 

Последиците от закриването на отделението по Педиатрия съвсем не са за пренебрегване, защото ако няма педиатри в Хирургия и Ортопедия,  не могат да бъдат оперирани деца, без детски консултант не може и отделението по Анестезиология и интензивно лечение, невъзможно е да бъдат лицензирани и ехографските пътеки за деца. 

Ако отделението бъде закрито, без практика остават и медицинските сестри, които са обучени да работят с деца. За да бъде изграден такъв професионалист са нужни 10 години.

Това не е здравеопазване с човешко лице.

Това е агония, която за МБАЛ “Христо Ботев”-Враца започна още пре 2008-2010 г. , когато безконтролно се натрупаха огромни дългове. Този финансов товар и до днес е същият и тежи на всеки един от работещите там. 

Смъртта на отделението по Педиатрия е неизбежна, освен ако умните глави от Министерство на здравеопазването не докарат камион с доктори и сестри и не ги “стоварят” пред вратите му. 

В аналогична позиция е и болницата в Монтана, но те все още съществуват на ръба. 

Какво ще се случи с децата от Враца и областта, нуждаещи се от медицинска помощ?

Ще пътуват за София, Плевен, Лом, Видин…. Каспичан. 

Лекарите от Педиатрията във Враца не са предатели. Те са дали толкова много от себе си – по чисто човешки начин и … безвъзмездно.

Всички са били герои до сега, но в един момент героите са … уморени.

Докога основните теми в обществото ще са пържоли, стекове, пилони и други несъществени казуси? Докато се занимаваме с битовизми и обидни за интелекта на средностатистическия гражданин теми, ще гледаме безучастно как младите ( и не само) лекари напускат страната, отделения в държавните и общински болници повсеместно биват затваряни, а в резултат ще трябва да се спасяваме поединично..

Общество, което не се грижи за здравеопазването, образованието и най-уязвимите групи от населението си е обречено на гибел..

Мария Димитрова

Снимка: архив “Зов нюз”