Георги Александров
На 1 септември, от 17:30 ч., в Q-бар Враца ще се състои официалната премиера на книгата „Моят Ботев Враца“ – задълбочено и емоционално издание, посветено на 104-годишната история на най-обичания футболен клуб в Северозападна България.
Негов автор е уважаваният журналист Георги Александров – дългогодишен наблюдател на спортния живот във Враца, бивш пресаташе на клуба и хроникьор, който вече близо три десетилетия следи развитието на „Ботев“ отблизо – както през бурните, така и през славните години.
В продължение на повече от 15 години Александров събира архивни материали, лични истории, малко познати факти и десетки уникални фотографии, за да създаде едно цялостно, богато и професионално изградено издание. В 220 страници той проследява най-важните моменти от историята на клуба – от върховете в „А“ група до трудните сезони и завръщанията, които само истинският ботевски дух може да обясни. Книгата впечатлява със своята прецизна документалистика, но също така и със своята лична емоционална нишка .
Г-н Александров, какво Ви мотивира да започнете това мащабно проучване и да съберете историите на „Ботев Враца“ в една книга? Имало ли е момент, в който сте се питали дали ще си струва?
Идеята да създам такава книга се появи преди 15-ина години. Първоначално планът беше тя да е продължение на излязлата през 1997 г. „Враца и футболът“ от треньор №1 за всички времена на Ботев – Илия Панев. Трябваше да получа неговия богат архив от мачове на отбора и така да надградя започнатото.
Но… не стигнах до този архив и започнах сам да го събирам. Срещах се с бивши футболисти, треньори и ръководители на Ботев, които разказваха своите истории от първо лице. Приятели и съмишленици по този път ми даваха документи, снимки и разказваха любопитни факти.
Така се натрупа огромен по обем материал, който трябваше да се систематизира. Но за това ми трябваха още много сили и време. А и средства, защото издаването на книги в днешно време и скъпо удоволствие. За щастие срещнах съмишленици в този труден процес, в който водещо беше всички замесени да обичат Ботев и да са от Враца.
Благодаря на издателство „Медиа груп“ с управител Иво Йорданов за качеството, с което отпечата изданието, както и за предпечатната подготовка от Калин Младенов.
Корицата на книгата е уникална, защото благодарение на възпитаничката на НАТФИЗ Никол Султанова успяхме да покажем внушението, че всеки футболист на Ботев, от всеки отбор от създаването през 1921 г. до днес, е важна част от историята на клуба.
Намериха се и хора с финансови възможности, които подпомогнаха процеса: Николай Попов, собственик на бранда „Брашна Златия“, Павлин Миланов – управител на фирма „Полинеза“, Вангел Вангелов – собственик на „Вангелов ойл“, Ралица Маринова, студио за красота Rali и най-добрият нотариус от Враца, с кантора в София – Камен Каменов.
Кои са най-емоционалните или неочаквани истории, които открихте по време на работата по книгата – такива, които дори Вас Ви изненадаха или развълнуваха?
Толкова са много, че не мога да ги изброя. Най-важно, според мен, е целта – припомних на поколения врачани имената на техните любимци от близкото минало, които бяха позабравени. Обичам да наричам тези хора „зелената гвардия“.
Имаше период, в който всяка седмица разказвах по една тяхна история с любопитни подробности от славното минало на вековния клуб.
По време на работата направих десетки срещи с хора, някои от които днес вече не са сред нас. Тази книга е моето послание към настоящите фенове на Ботев и към бъдещите – да знаят и да помнят, че доста често грандовете са идвали за мач във Враца с треперещи колене и мисълта да паднат с по-малко голове на стадион „Христо Ботев“. Публиката във Враца е взискателна, защото е научена, че най-добрият резултат от мача е… победа за Ботев!
Разкажете ни за процеса по събиране на архивите и снимките – кои хора Ви помогнаха и кои архивни съкровища Ви развълнуваха най-много?
Книгата „Моят Ботев Враца“ предлага много непубликувани снимки – от подготовката на отбора в Северна Корея, което е през лятото на 1971 г. и е в навечерието на единственото участие в европейските клубни турнири, през гостуването в Малта за приятелски мач с двукратния европейски клубен шампион „Нотингам Форест“, до кадри от Иран от едно любопитно турне, от което врачани си тръгват, чак след като губят от домакините чак в третия мач.
Имам и снимка от стадион „Георги Аспарухов“ на великия Гунди, направена година преди да загине на път за Враца за 50-годишнината на Ботев.
Намерих и кадри на единствения вратар, носител на златната топка на сп. „Франс футбол“ – Лев Яшин, от мач на стадиона във Враца. Естествено, публикувани са и снимки от по-новата история и драматичните събития около оцеляването на врачанския клуб при изпадането му от елита до третата дивизия.
Какво бихте искали да почувства един млад читател – фен на „Ботев“, който днес за първи път отваря книгата „Моят Ботев Враца“? Какво послание оставяте на бъдещите поколения?
Бих искал сегашните фенове да се гордеят с Ботев. Всеки може да подкрепя грандовете – преди беше модерно да си запалянко на ЦСКА и Левски, днес на Лудогорец. Но това е до време.
А Ботев е онази магия, която можеш да усетиш, само ако подкрепяш своя отбор, своите футболисти. На стадиона да идеш заедно със съседите, с приятелите и да си зад своя любим отбор.
Това е и посланието на книгата „Моят Ботев Враца“ – тя е не само моето лично отношение към клуба, но и повод за всеки врачанин, независимо къде живее, да се гордее с този отбор. Независимо дали „Ботев е последен или в борба за купа“, както се пее в химна на агитката!
Книгата се предлага във фен магазина на стадион “Христо Ботев” и в будката за вестници под СУ “Козма Тричков”.
Може да се поръча и тук:
https://moiatbotev.my.canva.site/
Книгата „Моят Ботев Враца“ е резултат от дългогодишно, последователно и професионално изследване, което поставя заслужен фокус върху един от най-значимите клубове в Северозападна България. Георги Александров създава задълбочен и емоционално ангажиран труд, който комбинира спортна фактология, журналистически анализ и човешки истории – разказани през призмата на поколения футболисти, треньори и запалянковци.
Изданието дава завършена картина на 104-годишния път на „Ботев“ – от историческите му върхове до моментите на изпитания и възраждане. Всяка страница е свидетелство за автентичната любов към футбола и към клуба, който десетилетия наред е бил символ на врачанската идентичност и спортен дух.
С „Моят Ботев Враца“ Александров отправя послание към младите поколения – да познават и уважават миналото, да бъдат част от настоящето и да съхранят тази връзка с отбора, която изгражда общности и оставя следа отвъд терена.
Това е книга, която си заслужава мястото както в личната библиотека на всеки фен, така и в архивите на българския футбол.
