Да рискуваш, да се реализираш и да успееш да “пренесеш” частица от България във Франция.

За мнозина сигурно звучи невероятно или трудно осъществимо, но за упорития врачанин Цветан Филипов това е историята на неговия живот.

История, впечатлила един от най-популярните френски вестници “Ла Новел Републик” (La Nouvelle République), който миналата събота разказа историята на врачанина и българските сезонни работници в обширно интервю.

Цветан Филипов заминава за Франция през 2008г., чрез българската посредническа агенция “Хюмън Пауър”.

“Тогава български граждани нямаха право да работят свободно на френския трудов пазар. А аз знаех само няколко думички на френски”, разказва Цветан за “Зов нюз”.

Коствало ми е много нерви, но съм имал и прекрасни моменти. Купихме си къща. Семейството ми е при мен от 6 години. Синът ми Валентин завърши лицей и вече е приет за студент в един от най-престижните бизнес университети във Франция “ESC Rennes Business School”

Участвам ежемесечно с лични средства в много благотворителни и дарителски кампании в България, въпреки че съм на 3000 км.

Много хора го знаят и затова имам уважение от цялата българска общност, не само от моите служители, продължава разказът си Цветан. 

През годините той успява да се установи, работи упорито и успява в кариерата си. Грижи се за българската общност и едновременно с това е обществено активен.

Това е и причината, поради която журналистите от “La Nouvelle République” правят обширно интервю с него.

В интервюто Цветан разказва, че през 2008 год. във Франция са пристигнали 10 човека, за да достигнат днес до 300 в Солдив и около 3000 в района.

Той описва как постепенно и с много труд е станал ръководител на тази огромна структура от български сезонни работници.

Как на добър френски и без извинения разсъждава по най-проблемните социални въпроси в региона. Разглежда проблемите на местния пазар на труда.

Засяга и чувствителната тема, за това, че французите са приоритет на фирмата, но предпочитат да взимат социални помощи, отколкото да работят тази тежка работа.

Описва също, че е организирал секционната избирателна комисия в Туар – нещо невиждано досега по тези географски ширини, а от две години имат български личен лекар на място.

“В нито един момент за всички тези години не съм позволил с българите да се държат като с хора втора ръка”, завършва разговорът ни с Цветан Филипов.