Няма морфин и палиативни грижи за онкологично болни, защото те не са финансово интересни, казва доц. Николай Йорданов
Въпреки намаляващото население в страната, броят на новите болнични
структури за активно лечение се увеличава избирателно и в сферата на онкологията.
През миналата година химиотерапия и лъчетерапия са започнали работа в още едно лечебно заведение, в същото време все по-малко са местата, където се предлагат палиативни грижи, увеличават се и средствата за лекарства, смъртността обаче не намалява.
Това показват наблюденията на „Индекс на болниците”, които бяха предстaвени на пресконференция на тема “Онкологията в България – действителност и нужда от промени”.
Какво липсва на българската онкология и какво следва да се направи, обясни доц. Николай Йорданов. Той е член на УС на Асоциацията за палиативни грижи в България.
В последните години сме свидетели на едно чудо в онкологията. Онкологичните заболявания от остри живото застрашаващи заболявания се превръщат в такива с хронично протичане. Крайно време е да започнем да говорим не само за преживяемост на болните, но и за качеството им на живот.
Палиативната грижа е грижата, придаваща човешко лице
на онкологията и на всяко едно лечение. В „1984″ на Джордж Оруел изчезват понятия, като свобода, демокрация, защото когато хората нямат такова абстрактно понятие, те не се нуждаят от него. Какво липсва на нашето здравеопазване, като цяло? Аз се занимавам с палиативна медицина и мога да кажа, че на него не му липсват пари. На него му липсва милосърдие. Понятията изчезват едно по едно. Началото бяха милосърдни сестри, после станаха просто сестри, а след това изчезнаха сестрите и станаха специалисти по здравни грижи.
Когато няма милосърдие, системата се превръща в търговия
Да сте видели милосърден търговец? Няма такъв. Медицината е храм, а когато Христос е влязъл в храма първата му работа е била да изгони търговците оттам. Ние направихме обратното, вкарахме търговията в здравеопазването. За в България при всичките пари за здравеопазване, нямаме морфин таблетки, например? За какво качество на живот говорим, след като го нямаме, а за един месец те струват 15 лева?! Нямаме, защото тези таблетки са евтини и не е финансово изгодно на фирмата да го внесе. А не й е изгодно, защото Министерството на здравеопазването не й казва, какво да внесе. То е абдикирало. Хората умират в болки, защото от началото на тази година доставчикът си смени опаковките.
Според българското законодателство опаковката трябва
да бъде написана на кирилица и да има две червени линии, ако е опиат или две сини линии, ако е психотропно вещество, това остави онкоболните без обезболяващи в продължение на три месеца. Ако попитате МЗ какви количества обезболяващи са поръчали за следващата година, абсурдно е някой да може да ви отговори на този въпрос. Когато преди две години направих справка се оказа, че в Съвета за контрол на наркотичните вещества нямаше нито един лекар. Министърът тогава беше икономист, а в съвета имаше фармацевти, прокурор, учители, общественици, но нямаше лекари и представители на пациентите. Тези хора трябва да взимат решения. Болката е най- плашещият симптом на онкологичното заболяване, всички ще си отидем от този свят.
Въпросът е как ще си отидем, колко ще ни боли и стенем
По последни данни, които са от 2014 г. България е внеса 94 кг. морфинов еквивалент. В Малта той е много повече при положение, че пазарът им е много по-малък. Ето затова се случва близки на пациенти да ходят до Гърция, за да купуват опаковки за обезболяване за 12 евро едната. У нас ги няма, защото не е финансово изгодно. Направете само една сметка, от всички средства, които се дават, колко са отишли за здравеопазване и колко за лекарства, т.е. фармацевтичните фирми за хотелско обслужване, за заплати и т.н. В случая става дума за качество на живот на засегнатите от онкологични заболявания, а колкото е по-добро то, толкова по-голяма е тяхната преживяемост. Защо няма палеативни грижи и то дори в София? Защото не са финансово интересни. И в същото време говорим за комплексност. Лечебните заведения станаха търговски дружества, но без право на печалба. В същото време българският гражданин има право да получава здравна помощ безплатно, пък да не е длъжен да се осигурява.
Ние сме страната на абсурдите и парадоксите в много отношения
Да не отварям тема и за това, че у нас не се изучава палиативната медицина в достатъчна степен. В Сърбия, например, всеки лекар по време на обучението си преминава 40 часа такова обучение. Нивото на палиативните грижи днес е нашето утре. за зрелостта на едно общество съдим по това, не само как посреща тези, които идват на този свят, но и по това, как изпащаме отиващите си оттук.
Източник:clinica.bg
