До 2030 г. – по-малко болници и по-малко хоспитализирани, а също така и създаване на рейтингова система на болниците, и обвързване на финансирането им с качеството на лечението.
Това предвижда проект на Национална здравна стратегия за периода 2021-2030 година, публикуван от Министерството на здравеопазването за обществено обсъждане.
Документът предвижда преструктуриране на болници, като по-малките и неефективни лечебни заведения ще бъдат преустроени в медицински центрове с легла за наблюдение и лечение до 48 часа и в структури за дългосрочни грижи.
Основната цел е намаление на хоспитализациите и болничния престой, чрез извеждането на различни медицински дейности в извънболничната помощ. А също и осигуряване на комплексно лечение – колкото се може повече медицински дейности да се извършват в едно и също лечебно заведение.
В документа не са отбелязани обаче някакви конкретно поставени цели за намаляване на заболеваемостта от сърдечно-съдови и онкологични заболявания, за които само се констатира, че са водещите причини за смъртност и 80% от умиранията се дължат на тях.
С хоризонт за 2030 година остават и редица цели, присъстващи от поне десетилетие в различни управленски програми, които обаче остават нереализирани.
Рейтинг и финансиране според качеството
“С оглед осъществяването на ефективен контрол върху качеството на предоставяните медицински дейности в лечебните заведения и необходимостта от адаптация на системата спрямо нуждите на пациентите, следва да се въведе рейтингова система на лечебните заведения. Целта е тя да отразява ефективността и ефикасността на тяхната дейност, да оцени въвеждането на нови технологии и добри практики, общата удовлетвореност на пациентите от оказаните им медицински грижи, изразходваните ресурси и други”, е записано в документа.
С внедряването на рейтингова система ще се предостави възможност на пациентите за аргументиран избор на болница, съобразен с конкретните им потребности, като в същото време могат да бъдат включени и техните лични предпочитания, базирани на оценката, дадена от други потребители на предоставяната от лечебното заведение медицинска услуга.
Рейтинговата система може да бъде използвана и за въвеждане на диференциация при сключване на договор с НЗОК, т.е. на болниците да се плаща различно според качеството на услугите – цел, която здравните власти си поставят в стратегията.
Ниското качество на медицинските услуги може да послужи и за отказ от сключване на договор с НЗОК, тоест отказ от финнасиране с обществени средства.
“С особен приоритет е създаването на механизъм за обвързване на разплащанията с болниците и информацията за качеството на техните услуги. Разработването на показатели за изпълнение, които подлежат на редовно наблюдение и оповестяване, могат да имат ключов принос за подобряването на качеството в болничния сектор”, се казва още.
Стратегията предвижда и преструктуриране на болничния сектор, като броят на болниците за активно лечение трябва да бъде оптимизиран и на тяхно място да бъдат създадени медицински центрове или структури за дългосрочни грижи.
“За предоставяне на висококачествени услуги в болничния сектор е необходимо и да се създадат стимули за въвеждане на съвременни технологии, които дават възможност за ранна диагностика и безопасно и ефикасно лечение на все по-голям брой заболявания. Основна цел за развитието на сектора следва да е създаването на стимули и условия за осигуряване на възможно най-голям обхват медицински услуги в една болница, тъй като комплексното обслужване ще осигури не само качествена здравна грижа за пациентите, но и максимално ефективно използване на болничния капацитет”, е записано още в стратегията.
“Усилията трябва да бъдат насочени и към намаляване на броя на леглата за активно лечение на остри заболявания, развитие на високотехнологични диагностични и лечебни услуги и развитие на структури за рехабилитация, за продължително лечение и палиативни грижи.
Много малки и неефективни болници за активно лечение биха могли да бъдат преустроени в медицински центрове с легла за наблюдение и лечение до 48 часа и в структури за дългосрочни грижи, които да осигуряват цяла гама от социални и медицински грижи, включително мобилни медицински грижи, на амбулаторни услуги, физиотерапия, услуги за дневни грижи и в известна степен грижи за отдих и палиативни грижи, предоставяни както на място, така и в домашна среда”, предвижда още документът.
Стратегията отчита, че разходите за болнична помощ непрекъснато нарастват, а основна причина за това е увеличаването на броя на хоспитализациите. Причините за това са свързани със финансово обоснования стремеж на лечебните заведения за повишен прием, липсата на мотивация за провеждане на лечение в амбулаторни условия, както и с желанието от страна на пациентите да търсят болничните услуги, тъй като осигуряват по-безпроблемен и безплатен достъп до диагностични и лечебни процедури в сравнение с услугите в извънболничната помощ.
Съгласно данни от експертни анализи, повишаването на процента на амбулаторната хирургия, дори само до 30%, ще спести приблизително 2 милиона леглодни годишно, ще повиши качеството и ще позволи на пациентите да се възстановяват в домовете си, а не в болниците.
Затова се предвижда създаването на стимули за разкриване на специализирани центрове, прилагащи мултидисциплинарен подход при извършването на профилактика, диагностика, лечение, проследяване и рехабилитация на пациенти с конкретни заболявания. Според здравните власти подобни интегрирани здравно-социални подходи и услуги ще бъдат в състояние да решат по най-добрия начин потребностите на пациентите от поддържащо лечение, общи или специфични здравни грижи, социална рехабилитация в амбулаторна или домашна обстановка и ще доведат до чувствително намаляване на потребностите им от прием в болници за активно лечение.
Как ще се компенсира недостига на кадри
Стратегията отчита проблема с недостига на кадри в системата, поради което предвижда развиването на различни стимули за задържането и привличането им. Предвижда се разработване и въвеждане на единна информационна система за мониториране на персонала в здравеопазването като част от националната здравно-информационна система.
Държавата възнамерява да инвестира в това да направи професията на медицинските сестри по-привлекателна за обучение и практика. Както и да продължи приоритетното финансиране на специализациите в дефицитни специалности. Залагат се включително финансови стимули за работа на медицински специалисти в райони с установен недостиг на здравни кадри.
Как ще се промени финансирането
Държавата предвижда и промени в структурата на разходите за здравеопазване, като дава приоритет на профилактиката и извънболничната помощ за сметка на лечението в болница.
Продължава да стои на дневен ред дълго обсъжданата, но така и нереализирана мярка за селективно финансиране само на определени лечебни заведения от НЗОК по определени критерии, а не на всички.
Намаляването на доплащането и промяната в модела на финансиране на системата също продължават да стоят като цел до 2030 година въпреки, че присъстват в управленските програми от десетилетие и остават нереализирани.
Стратегията предвижда още усъвършенстване на начина на финансиране на стационарната психиатрична помощ с възможности за включването й в здравно-осигурителния модел, подобряване финансирането на майчиното и детското здравеопазване, подобряване на достъпа до лекарства, намаляване на доплащането в системата, доразвиване на електронното здравеопазване.
Цел е също така и насърчаването на здравословния начин на живот чрез ограничаване на рисковите фактори – тютюневи изделия, алкохол, наркотични вещества, нездравословно хранене и др.
Целия проект можете на намерите ТУК
