Денят след Сретение Господне се чества паметта на св. Симеон Богоприимец.

Симеон бил благочестив старец от Йерусалим, който с дълбока вяра очаквал идването на Христос. След като Исус се родил, отецът отишъл в храма и там припознал единствения си Бог.

3 февруари е наричан от народа Зимен Симеоновден или Стар Симеон.

Той  се смята за лош ден или поне за един от най-лошите в годината.

Забранено е да се сече и реже, за да не се роди “симьосано” т.е. с белег дете или добитък.

Според народния календар, този празник, както и зимната Богородица, почитат главно бременните жени, младите невести и майките.

Гадае се по това какъв човек първи ще дойде в къщата – мъж или жена, защото такъв добитък ще се роди.
Някъде наричат този ден денят на Симеон бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези.

Той е третият вълчи празник.

На този ден не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците.
В някои краища забраняват употребата на думата вълк.
По места се спазват и другите забрани, характерни за останалите Трифонци. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни.
Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат в основата си аграрна идея, защото разполовяват годината на две – за пролетна и за есенна оран.