Вчера Министерски съвет делегира повече права на директорите на екологичните инспекции в България. Това се случи с изменение на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, Наредбата за условията и реда за издаване на Комплексни разрешителни и Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях.

По този начин се урежда и механизмът за провеждане на обединената процедура при инвестиционно предложение, което подлежи на задължителна ОВОС, комплексно разрешително и/или доклад за безопасност в случаите, когато едно предприятие е с висок рисков потенциал.

Така на директорите на Регионалните инспекции по околната среда и водите се делегират повече права за пряко влияние върху комисиите, които извършват проверки и съставят актове.

Дали наредбата би попречила на корупционни практики и политически игри?  Риторичен въпрос, особено при факта, че директорите на инспекциите са политически назначения.

Последният пример е с назначения зам.-директор на екоинспекцията във Враца.

Дамата със сигурност има качества, но не разбира нищо от администриране и ръководене на екологична инспекция.

Тоест, ако Ковачки реши да гори отпадъците си във Враца и директорът на РИОСВ е поел ангажимент това да се случи, нито една комисия или експерт не биха могли да попречат.

Ето и промените:

„Чл. 25. За организиране на работата на комисията по чл. 157а, ал. 2 ЗООС:

(1) Директорът на РИОСВ:

  1. писмено декларира липса/наличие на конфликт на интерес преди всяка проверка на съответния оператор;
  2. определя обхвата на проверката въз основа на ДППГА на ПСНРП и одобрения с решение ДБ на ПСВРП, както и на констатираните факти и обстоятелства и дадените предписания от предходна проверка/проверки, възникнали аварии и постъпили жалби и сигнали;
  3. свиква комисията на подготвителна среща с цел запознаване на членовете ѝ с дейността и характеристиката на обекта на проверка и с обхвата на проверката;
  4. в случаите по чл. 157а, ал. 4, т. 2 ЗООС запознава членовете на комисията с получената жалба или сигнал и определя обхвата на проверката;
  5. уведомява писмено оператора на предприятието и/или съоръжението, подлежащо на контрол, за датата на предстоящата проверка;
  6. в срок до един месец след всяка проверка изпраща изготвения доклад по чл. 157б, ал. 2, т. 1 ЗООС до министъра на околната среда и водите съгласно формата по приложение № 9, към който прилага констативния протокол по чл. 157б, ал. 1 ЗООС, както и акта за установяване на административно нарушение по чл. 157б, ал. 3 ЗООС, ако такъв е бил съставен.
  7. изпълнява изискванията на чл. 157б, ал.4 ЗООС.

(2) Председателят на комисията:

  1. писмено декларира липса/наличие на конфликт на интерес преди всяка проверка на съответния оператор;
  2. изпълнява изискванията на чл. 157б, ал. 1, 2, 3 и 5 ЗООС, включително извършва нова проверка при задължителни предписания.“

в) в чл. 26 т. 1 се изменя така:

„1. писмено декларира липса/наличие на конфликт на интерес преди всяка проверка на съответния оператор;“.

С измененията на наредбите се намаляват сроковете за произнасяне на всеки един етап от общата процедура от страна на компетентния орган, както и задължителните за представяне документи и информацията.

Промените оптимизират реда и условията на процедурите, както и дейността и начина на работа на комисиите, които осъществяват контрол чрез съвместни проверки на съоръженията и инсталациите класифицирани с нисък или висок рисков потенциал.