Гръцко-германското училище в Палини, Гърция беше домакин на международна мобилност, в която взеха участие 10 ученици от ППМГ „Акад. Иван Ценов“, водени от учителите г-жа Калина Николова, координатор на проекта, г-жа Папа Павлова, учител по Физика и астрономия и г-жа Ани Павлова, учител по Английски език. Гостуващата делегация, представител на нашия училищен екип Еразъм осъществи мобилността по Програма Еразъм+, КД1, в рамките на проект „Пълен STR^5EAM напред“, като участващите ученици бяха класирани според своята активност и завоювани точки. Тематиката на проекта се основава на изучаването на профилиращите за гимназията ни STEM предмети, като фокусът е учениците да получават и изпълняват практически научни задачи, в процеса на чието изпълнение формират ценни умения като критично мислене, творческо съзидание, екипен дух и използване на английски език в конкретни научно-основани ситуации.
Гръцко-германското училище е частна образователна институция и единственото в Гърция, което разполага с научно-изследователския център. Близо 50-те учени, които работят в изследователския център, разработват международни научни проекти, чиито дейности прилагат на практика с учениците от училището. Визитата на българската делегация започна с посещение на научно-изследователския център, където гостите получиха отговори на въпросите защо е нужен изследователски център, с какви специалности са учените, които работят в него, и как те доближават науката до възпитаниците на училището. Сградата на училището, сама по себе си, представлява и голямо изложбено пространство, в което може да се види огромен макет на махалото на Фуко, доказващо околоосово въртене на Земята, функциониращ, точно-калиброван слънчев часовник и обсерватория, разполагаща с роботизиран телескоп.
Нашите домакини, г-н Софоклис Сотириу, ръководител на научно-изследователския център, и д-р Лукас Катикас, координатор на съвместните ни дейности, говориха пред учениците за състоянието на вселената и въпросите, които стоят пред човечеството предвид необходимостта от устойчив живот при ползването на природните ресурси. Заедно със своите домакини, българските ученици и учители направиха първото си посещение на обсерваторията, където дискутираха важни научни закони.
Първата практическа задача за деня беше говорене пред публика по екологични теми, касаещи настоящето и бъдещето на нашата планета. Разпределени в смесени гръцко-български екипи учениците проведоха дискусия на английски език от типа TED конференции, в която трябваше да коментират причините за различни проблематични екологични ситуации и да предложат свои решения. За целта те се запознаха със съдържанието на научни статии, предоставени от гръцките учители. Темите на статиите бяха „Защо градовете на бъдещето трябва да бъда зелени – императивът на градската устойчивост“, „Недостигът на вода – значим проблем на човечеството“, „Глобалната промяна на климата – последствия“, „Замърсяване на почвата – причини, въздействие и превенция“, „Значение на устойчивото селско стопанство“, „Отпадъците от електроника – определение, причини, управление“ и др. На тяхното внимание бяха предложени и редица графики и диаграми, които трябваше да ги водят към вземането на най-полезните решения. Всеки от екипите представи пред публиката както своя екологичен проблем, така и вижданията си за неговото решение. Дейността беше полезна за развитие на критичното мислене, екипността и трениране умението за говорене пред публика на английски език.
Последва работа по международен проект Foodpaths, в който училището-домакин си партнира с други европейски образователни институции. В рамките на тази дейност гостите обсъдиха необходимостта от устойчиво селско стопанство и хранителни системи в изпълнение целите на ООН за устойчиво развитие. Като въвеждаща дейност нашите ученици попълниха анкета, която събра първоначалните им възгледи за ролята на храненето на хората върху благосъстоянието на планетата.
Учениците се запознаха с проучване, което показва, че сред дейностите на домакинствата и индивидите, които имат най-силно влияние върху намаляване отрицателния ефект на човешката дейност върху изменението на климата са рециклиране, монтиране на слънчеви фотоволтаици, изолация на сгради, въвеждане на електрически автомобили (като тук може да се коментират батериите), намаляване количеството на използвана пластмаса, компостиране. Тези, обаче, които имат изключително голямо въздействие и са лесно осъществими, са намаляване на отпадъците от храни и въвеждане на начин на хранене, богат на храни с растителен произход. Чрез обучителни видеа, с чието съдържание се запознаха, членовете на нашия Еразъм екип проучиха влиянието на селското стопанство върху климата, като разбраха, че в 80% от случаите то е причина за изсичане на горите за превръщането на земята в обработваеми площи; 70% от използваната питейна вода отива за поене на месодаен добитък и поливане на земеделски земи. Учениците научиха за опита на европейски страни като Дания и Португалия, в които се осъществява проекта. Предмет на по-нататъшната им работа беше онлайн платформа, която е основана на научния подход и има за цел да насърчи хората да преминат към начин на хранене, който е добър за здравето ни, но и едновременно е съобразен с настоящото и бъдещото благополучие на нашата планета. Това е платформата https://planetbaseddiets.panda.org/, разработена от WWF – Международния фонд за дивата природа. Експертите на фонда правят изчерпателна научна оценка за това как промените в храненето на жителите на 147 държави могат да намалят отрицателното въздействие върху хранителните системи, като се премине от експлоатация към възстановяване на природата. Учениците стигнаха до извода, че има нещо, което сами могат да правят, за да подобрят здравето си и здравето на нашата планета – да се хранят според диета с ползи за човешкото здраве, но и с ниско въздействие върху околната среда. Те отговориха отрицателно на въпроса дали вегетарианската диета е задължителен избор за всеки – подходът на планетарните диети е гъвкав и позволява различни модели на хранене въз основа на география, култура, традиция, наличност и достъпност на храната. Същността на проекта Footpaths е осмисляне на начина ни на хранене с цел избор на вид и количество храна, която прави хранителните системи устойчиви, т.е. по-малко нарушаващи баланса в природата. По време на дискусията всеки имаше възможност да сподели избора, който прави неговото семейство.
Заключителната задача за деня беше изцяло практическа и премина под надслова „Училищата като иновативни центрове на зеления преход – как природосъобразните решения могат да доведат до развитие на устойчиви общности и градове“: предложения на учениците за подобряване на градската среда в родното им място. По време на дейността те работиха с въздушни карти, на които отбелязваха местонахождението на училището и важни обществени обекти. Всеки от тях влезе в ролята на проектант и архитект, като създаде свои обекти от обществена значимост, като предложенията трябваше да имат екологични, социални и икономически ползи. В своите предложения младежите споделиха идеите си за изграждане на нови работещи велоалеи, скейтпарк, пасарелки над археологически разкопки, вертикални градини, паркове и детски площадки. В предложенията си включиха и тротоари, изработени от материали, поглъщащи дъждовната вода, системи за събиране на дъждовна вода и др. Не липсваха и идеи как би могла да изглежда новата пристройка към сградата на нашето училище, като в нея учениците проектираха плувен басейн и градина на покрива, която от една страна да осигурява топлоизолация, а от друга да добавя свежест към въздуха в града, като се грижи за неговото пречистване. Наред с това учениците боравиха и със статистически данни за нашия регион, както и с програмите на Община Враца за бъдещо устойчиво развитие на региона. За тях беше любопитно от Гърция да научат, че през 2020 г. Враца е избрана за участие в Предизвикателството за интелигентни градове – инициатива на Европейската комисия, която подкрепя 136 града, внедряващи интелигентни зелени и социално значими технологии. Занятието беше елемент от календара ни на дейности, които насочват вниманието на учениците към зеления преход, икономика и урбанистика, в унисон с целите за устойчиво развитие на ООН.
