Д-р Владимир Христов е завършил “Български език и история” и  “Право” в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

monsieur bobo vratsa

През 2004 г. започва работа като адвокат, а няколко години след това печели конкурс и става научен сътрудник трета степен в Института за държавата и правото към БАН, където в момента е главен асистент. Преди години защитава докторска дисертация на тема „Политическата отговорност на президента“ и същевременно продължава да е адвокат. Има тригодишен опит в ЦИК. В момента e общински съветник от политическа партия ГЕРБ и председател на Общинският съвет във Враца. 

С д-р Владимир Христов говорим за работата на общинските съветници и участието на обществеността в местното самоуправление. 

 Д-р Христов, как приехте да заемете председателския пост в ОбС – Враца? 

Хората приемат тази длъжност като ръководна. Тя не е ръководна. Тя е организационна, техническа, до известна степен политическа, представителна, но в никакъв случай не е ръководна.

Решението да приема да я изпълнявам беше продиктувано от съвкупност от фактори. Като най-същественият беше, че за първи път номинацията ми от групата и управителния съвет на ГЕРБ-Враца беше излъчена чрез тайно гласуване.

Все още много наши съграждани смятат, че работата на общинските съветници не е толкова сериозна и не включва много задължения, защо е така според Вас?

В действителност в обществото има едно не особено високо мнение за работата на общинските съветници, но то е съпроводено и с едно високо непознаване на функцията, на задълженията на колегите.

Една от основните задачи на общинския съветник е да общува със съгражданите си и да представлява техните интереси в залата на ОбС.

Може да звучи прекалено идеалистично, но това е основната задача на общинския съветник – да отправя питания по въпроси, които са важни за хората.  Също така и когато приемаме актове, пряко свързани с живота на тези хора – да се задава въпросът дали всъщност тези актове помагат или пречат в живота на местното общество. Това е една универсална структура на представителството на нашите съграждани във взимането на решения за бъдещето на общината.

А негативната оценка идва основно от това, че функцията по комуникация между съветника и гражданите понякога се нарушава. 

В този мандат нямам наблюдения да има съветник, който да не провежда приемни или срещи с избиратели. Въпреки това, има едно наслояване, че “общинските съветници не се интересуват от нашите проблеми”. Повечето хора са на мнение, че общинските съветници работят по два дни в месеца, което е категорично невярно или поне не е вярно за повечето съветници, тъй като в крайна сметка е много трудно да отговориш за всичките 36 останали колеги, кой точно колко време е отделил за работата си.

По какъв начин хората могат да се включат в работата на Общинския съвет, освен чрез срещите със съветниците?

Гражданите имат на разположение минимум три основни съвещателни способа да участват в работата на съвета. Първият способ са приемните, за които стана дума.

Другият способ е участие в обществените обсъждания на нормативните актове, които всъщност най-пряко касаят нашите съграждани.

Давам Ви пример. На последното заседание приехме изменение на наредбата, която касае таксите и цени на услуги в общината. Видях във Фейсбук доста коментари, които можеха да се изкажат на въпросното обществено обсъждане или така наречената обществена консултация.

По силата на Закона за нормативните актове, тя се провежда точно с тази цел – да може пряко засегнатият гражданин или организация да дойде и да сподели своето становище с органите за местно самоуправление – ако смята, че даден текст, който е предвиден за приемане, не е добре написан или идеята му не е добра, или пък смята, че просто грешим, а  може пък да иска да ни подкрепи– браво, много добра идея развивате. Ние обявяваме поканите на сайта на общината, но явно това е недостатъчно.

Важно е да споделя, че обществените обсъждания се провеждат извън работно време. Защото е ясно, че в работно време много трудно ще привлечем сериозни групи участници.

Истината е, че колкото повече граждани участват в предварителните консултации, толкова повече гласове ще се чуват и вземат под внимание при изработката на окончателните текстове.

И разбира се, най-интересният способ е възможността да участват пряко в заседанията на ОбС.

Във всеки дневен ред се предвижда точка за питания на гражданите. Тя е в края на дневния ред, за да даде възможност на гражданите, които искат да бъдат чути, да имат достатъчно време да зададат въпросите си.

Питанията се записват предварително или в деня на заседанието, за да можем да предвидим участието на тези граждани – съответно да ги подредим по поредността на постъпилите питания и да им дадем думата за задаване на въпроси.

През 2019г. на сесиите на Общински съвет са идвали четирима или петима наши съграждани, които са задавали въпроси.  Пет  човека за една година не е голяма бройка…

Съветът е отворен и прозрачен.

Никога не е имало мнозинство, което да се опитва да ограничава участието на гражданите в ОбС, напротив.

За мен е било странно, че по теми, свързани с метни данъци и такси, план – сметки, устройствени планове или други  подобни важни въпроси, всъщност в залата присъстват малко хора.

Най-много хора имаше, когато обсъждахме правилника за пенсионерските клубове, тогава присъстваха страшно много хора. Искам да Ви кажа, че почти всички искания, които отправиха, бяха удовлетворени. И се надявах, че този пример, който се даде тогава, ще бъде последван и от други наши съграждани и ще има повече хора на другите обсъждания, но това не се случи.

Този мандат общинският съвет стартира с бурни дебати, дори за първи път съветник беше отстранен от заседание… Нормално ли е това да се случва в градски Общински съвет?

Хубаво е човек да чете стенограми на заседания на органи от преди 100 години – и на Народното събрание, и на врачанския общински съвет. Особено забавни са стенограмите от народните събрания от края на 19 век. Там, предполагам знаете, се записва включително и смеха, аплодисментите, освиркванията и т.н. –  и до ден днешен е така. Ако човек прочете малко стенограми, тоест да се обърне към парламентарната история на България, ще стигне до простичкия извод, че във всеки един колективен орган има скърцания. В такъв колективен орган, ако няма скърцания, той няма да съществува. Включително и нашият общински съвет в началото на мандата тръгна с леко скърцане. Това леко скърцане вече се преодолява, поне последното заседание имаше добра комуникация между съветниците.

Поставил съм си задача да поддържаме добра комуникация между всички групи, без значение дали те се разпознават като част от мнозинството или като част от малцинството.

Уважавам всички колеги съветници, те се намират в тази зала по силата на волята на народа и аз ще ги ценя като такива до края на този мандат. 

 

Как оценявате работата на общинския съвет до тук? 

Спазвахме всички противоепидемични мерки, но не можем да прекратим заседанията.

Трябваше да гласуваме отлагането на плащанията на наеми и такси за ползвания. Тъй като не е честно да се дължи наем в извънредно положение.

Истината обаче е, че извънредното положение и пандемията пречат не само на нормалната работа при нас, те пречат и на работата на цялото развитие на икономиката и всички обществени системи. Така че общинският съвет още не е заработил.

Хубаво е, че колегите осъзнават, че имаме много за наваксване и се очаква в най-скоро време да започнем да работим в пълен обем.

А имаме наслоявани с годините въпроси, които трябва да бъдат изчистени. Включително, като правилника за символите – дори и от тук ако започнем, в него има неща, които следва да изчистим и които всяка година водят до спорове,  а трябва да бъдат ясни и хората да знаят какво става.

След това трябва да преработим изцяло наредбата за таксите, тя е крайно нечетима, изключително неудобна материя за човек, който иска да погледне каква такса би дължал в един или друг случай.  Трябва да се преосмислят и определени цени на услуги или такси.

Като тук не казвам, че ще повишаваме такси, нямам това предвид, но трябва да се преосмислят модели, които са наслагвани с повече от 15 или 20 години.

Една от най-големите ни в последно време „хартиени бури“, да я наречем, беше статута на сградата на Младежки дом, където с години нямаше ясна регламентация как се отдава и защо се отдава. В крайна сметка,  на последното заседание на съвета гласувахме ясен ред за отдаване на тази общинска собственост. Това може да изглежда отстрани изключително лесно, но е свързано със сложна работа, която започна в предния мандат и приключи, може би заради пандемията,  едва този месец. Имаме едни много страшни и дребни неща, които просто сме изоставили в годините. 

На миналото заседание бяха регламентирани редица такси на общинските предприятия, по този повод Вие споменахте, че ще се възползвате от тази за сключване на граждански брак.

Онзи ден съвсем шеговито попитах, коя е най-евтината такса за сключване, за да си подготвя съответната сума. Оказа се, че с измененията в наредбата по съкратена процедура е 40 лв. Така че и това съм проверил вече и чисто технически подготвяме сключване. 

Пожелавам Ви успех и ще очакваме да ни поканите на събитието!