Д-р Емил Миленков, председател на асоциацията на общопрактикуващите лекари във Враца, призова обществеността за повече отговорност. Пред медията ни той разказа за пациент, който е пристигнал от Италия.
„С един мой колега обсъдихме проблема с дисциплината на хората, които идват от чужбина. Стана въпрос за човек, който е пътувал до Италия и когато се е върнал е попълнил анкетната карта, но без оставен актуален телефон за връзка. Личният лекар се е обърнал към работодателя на този човек, който е работил във фирма за дограма, но все още не може да бъде намерен.
Дошъл от страна, която е заразена с коронавирусна инфекция, този пациент подлежи на карантина.
Съответно той трябва задължително да поддържа връзка с личния си лекар – да спазва указанията, както и да съобщава някакви промени в здравословното състояние, като температура, стягане в гърдите и подобни симптоми. Но този пациент не е оставил телефон и не можем да се свържем с него.
Тук се поставя въпросът за отговорността на кметствата за тези пациенти с анкетни карти, пристигнали от чужбина. Защото има цели региони, в които хората пътуват до Италия или други заразени страни и се прибират, но не предприемат предпазни мерки и не спазват доброволната карантина.“
Д-р Миленков посочи като най-важен момент позвъняването до личния лекар.
„Хора, които са пристигнали от чужбина трябва да се обадят веднага на личните си лекари. Той от своя страна ще ги информира какво трябва да правят, ако случайно се почувстват зле.“
Според него най-големият проблем идва при нашето „културно и отговорно население“, което приема всичко с насмешка и си казва „мен ще ме подмине, другият да го мисли“ и т.н.
„В момента най-важна е личната отговорност на гражданите. Не трябва да се предприемат само хигиенни мерки, а и изолация, трябва да бъде ограничено общуването и с близки хора.“
Коя възрастова група е най-застрашена от заразяване с коронавирус?
„Коронавирусът засяга възрастното население, възрастовата група над 60 години. Това са нашите баби, дядовци, майки и бащи. В повечето случаи младите хора могат да бъдат носители на вируса, но да не се разболеят. Затова тяхно задължение е да предпазят по-възрастните.“
А какви са най-честите хронични заболявания при възрастното население, което е потенциална жертва на коронавируса?
„Хроничните заболявания са на първо място – сърдечно-съдовите, ритъмни, проводни, другото е сърдечна недостатъчност, ХОББ и астма, тъй като се оказа, че този вирус предпочита долните етажи на дихателната система, блокира алвеолите и единственият начин да се помогне е да се включи на механична вентилация, за да му се постави кислород на белия дроб и съответно на кръвта, за да може да се храни организма. Но при хора, при които са блокирани алвеолите, вирусът е много трудно поносим. “
„Най рисковите групи следва да бъдат диабетно болните, белодробно болните, сърдечно болните, хората които са на химиотерапии – това са хората, които са в рисковите контингенти.“
Имат ли нужния капацитет болниците в областта? Дали ще успеят да се справят с един възможен по-голям процент заболели? Частичната карантина, която се налага, точно поради този проблем ли е, че болниците нямат достатъчен капацитет да поемат по-голям обем от хора?
„Според мен болниците са в готовност. Има достатъчно легла. Всички лечебни заведения имат готовност да разкрият допълнителни легла, стига да се налага. Но според мен постъпването в лечебното заведение трябва да бъде с изявена клинична картина. Не е необходимо всеки, който е кихнал или се е изкашлял да е задължително заразен с коронавирус и да трябва да влиза в отделение.
Такъв пациент трябва да говори с личния си лекар по телефона, да му обясни симптомите си и тогава лекарят решава дали той е рисков спрямо епидемиологичната анамнеза. След това бива прегледан и се преценява дали да се направят определените кръвни изследвания, снимка на бял дроб и т.н. Евентуално, ако има усложнения бива хоспитализиран.
Отново казвам, че при по-младите вирусът е възможно да бъде изкаран и на крак, без съответна симптоматика, без усложнения. Но когато младият човек е носител на вируса, може да го предаде по една или друга причина, все пак той се предава по въздушно-капков път. Това означава, че с кихане, докосване, допиране, дори с дишане, отсрещната страна може да се зарази. Затова трябва да се внимава и да се спазват определените правила.
Но, въпреки това, в болниците се настаняват само заразноболните и хората с влошено клинично здраве. Тези, които са с добра клинична картина остават в домовете си под доброволна карантина.“
Какъв е Вашият съвет към хората?
„Съветът ми е, както казвам и постоянно на моите пациенти, стоите си по домовете, пазете се. В хубавото време се разхождайте, но избягвайте близките контакти. Важна е личната хигиена, начинът на миене на ръцете, дезинфекцията. В аптеките вече могат да се открият дезинфектанти. Дезинфекцирайте и домовете си. Храната е хубаво да бъде витаминозна, яжте повече плодове и зеленчуци. Все пак все още няма специфично лечение за този вирус и ние сме длъжни да вземем превантивните мерки.
Един здрав организъм ще го преодолее под формата на лека настинка и ще отшуми. Проблемът е при по-възрастните хора. Тях трябва да предпазваме повече.“
