Публикуваме дословно текста на Цецо Георгиев, жител на гр. Кнежа, без редакторска намеса.

“Тези снимки са от днес от пътя Кнежа -Плевен и са правени само извън табелите за населено място, като съм подбирал само по – фрапиращите от стотиците и хиляди ями, трапове, дупки и неравности . На въпрос към КАТ, какво е това , отговорът е “Ние имаме само информационна функция и можем да уведомим АПИ за това, но нищо повече!”

Интересно, така се спира войната по пътищата!

Ако те пропусне снайперистът, скрит в храстите, попадаш на една от милионите заложени противоавтомобилни мини, разбирайте ями. А ако не те пропусне снайперистът, се започва:  “Ми то сега сте в лош външен вид, жилетката не е достатъчно жълта, пожарогасителят не е с метален чучур, налягането на резервната гума не е достатъчно…” и от три кладенеца вода, колко лош шофьор сте но винаги завършва с глоба и никога с функцията им да ме информират и да се погрижа да се поправя, като водач на МПС, да ми е пресен аспирина в аптечката и да си измия колата.

Да вземем за пример средностатистическия водач,

собственик на автомобил със съответния доход на северозападния стандарт .Човечецът си е купил съответното МПС с последните си пари, защото обществен и градски транспорт от десетилетия няма и е участник в движението.

Е хубаво де, но той попада на задължителните преглед, застраховка, данък, винетка и т.н.

Стандартът му на живот е, кажи-речи, на минимума да оцелее и когато нагази из горе сниманите прекрасни асфалтови шосета, то от 20-годишното му возило, всички се сещате, какво се случва с ходовата му конструкция. Попада човекът на изнесената кал от великите трактори на великите земевладелци и триосни зилове, обслужващи петролните кладенци на богопомазаните и…

Всеки знае какво следва, журналя и журналджии се трепят, кой пръв да информира раята за поредния джигит, самоубил се от несъобразена скорост!

Стандартът на живот в графата разход ми се задава от Брюксел, а качеството?

За някой съм цитирам ”лош човешки материал”, за администрацията съм лош човек с много претенции и за тях са си прави. Но не съм съгласен под тоя параграф да влизат децата ми, съседите ми, приятелите ми и всички нормални хора!

Вдигат данъци, вода, ток, газ, горива, храна, облекло, административни услуги, глоби и т.н. Прекрасно!

Един въпрос ще си позволя обаче: А дохода и стандарта на СЕВЕРОПРОПАДНАЛИЯ АБОРИГЕН КОГА?

Хайде сега, уважаеми и независими журналя и журналджии, да ви видя, кой ще има смелостта да зададе един въпрос поне по темата за прекрасното строителство на седмокласния автомобилен път Враца-Плевен или понеже ние тук сме пето-  или шесторазрядни аборигени не сме приоритет и ямите ще се запълват само преди избори, когато някой всевластен велможа идва с луксозната си служебна кола.

Да не би случайно да си разляе стогодишното питие, с което дави оттегчението си от срещата с треторазрядната рая.

Не протестирам и не обвинявам, само информирам, защото от страх аборигените вече и не информират!”

А сега е време да попитаме и ние Държавата “до кога”? Сега напомняме и скорошния протест на строителите срещу опозицията на властимащите. Според думите им, те редовно били унижавани, а ремонтите им по обществени поръчки окачествявани, като “некадърни”, “некачествени” и т.н. А на фона на скъпите винетки, скъпата гражданска отговорност и изявлението на един обикновен гражданин, е време да попитаме и ние : до кога ще плащаме толкова много, а ще шофираме по подобни пътища?

Христо Гешов