Българската агенция по безопасност на храните подготвя предложение до Министерския съвет за отлагане на влизането в сила на новата Тарифа за таксите, които събира, като новата дата се планира за 1 юли 2026 г. Официалният мотив е необходимостта от по-дълъг адаптационен период за бизнеса. Реалният контекст обаче е далеч по-категоричен – решението идва след силен и публичен натиск от хранително-вкусовата индустрия срещу безпрецедентното увеличение на таксите, наложено само седмица по-рано.
Припомняме, че с постановление на Министерския съвет от 1 декември трябваше да влязат в сила нови тарифи, които удрят бизнеса директно по джоба – и то в пъти. Такси, които досега са били символични, скачат до абсурдни нива: от 34 лева на 1060 лева за цех, а след Нова година – 542 евро. Малките магазини и ресторанти с площ до 50 кв.м трябваше да плащат по 230 евро, вместо досегашните 34 лева.
От ферми и мандри до фабрики, магазини и заведения – няма сектор, който да не бъде засегнат. Браншът предупреди ясно: при такъв рязък скок разходите се удвояват, а с това неизбежно ще нараснат и цените на храните.
Така държавата, която на думи се стреми да овладее инфлацията и да подготви плавно въвеждането на еврото, създаде предпоставки за нова вълна на поскъпване – този път породена не от пазарни процеси, а от административно решение.
В писмо до премиера 13 браншови организации настояват за замразяване на тарифата и спешно преразглеждане на модела. Те подчертават, че увеличението многократно надхвърля реалните икономически показатели и би имало пряк проинфлационен ефект, включително риск от сериозно поскъпване на базови хранителни продукти.
От БАБХ се аргументират с промени в европейското законодателство и с необходимост от актуализация на остаряла тарифа. Бизнесът обаче контрира: реформа, която се случва без плавен преход, без икономическа оценка и без диалог, не е реформа, а шок за цялата хранителна верига.
Коментар на редакцията:
Отлагането на тарифата не бива да се приема като окончателно решение. Реалният проблем остава: държавната регулация не може да функционира като финансово наказание за сектора, който осигурява базова обществена потребност – храната. Когато административните такси скачат в пъти, ефектът не се поема от институцията, а се пренася по цялата верига – от производител, през търговец, до крайния потребител.
Икономическият риск не е в поскъпването само по себе си, а в нарушаването на баланса между регулация и устойчивост на пазара. Част от малките оператори ще бъдат изтласкани към сивия сектор, други ще затворят, а трети ще компенсират чрез повишение на цените. Това неминуемо ще доведе до по-силна концентрация на пазара и допълнителен натиск върху домакинствата.
Ако държавата иска ефективен контрол и реална безопасност на храните, тя следва да изгради модел, при който таксите отразяват действителните разходи, а не се превръщат във фискален инструмент за запълване на дефицити. Политиката в този сектор изисква предвидимост, икономическа логика и стратегическо планиране – не решения на ръба на търпимото.
В този смисъл сегашното отстъпление на БАБХ ще има стойност единствено ако доведе до устойчива рамка за регулиране, а не до отложен проблем, който в бъдеще ще се върне с още по-сериозни последствия за бизнеса и потребителите.
