И вътрешното министерство няма информация за броя на сигналите за превишена скорост
Липсата на координация между институциите по отношение на обмена на данни от тол системата поражда сериозни въпроси за прозрачността и защитата на личната информация. Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и Министерството на вътрешните работи (МВР) се оказаха без конкретна информация за това какви данни се предават между двете ведомства и в какъв обем.
По Закона за достъп до обществена информация адвокат Юлиан Дацев е поискал от АПИ справка за количеството данни, предоставяни на МВР от тол камерите – включително броя на регистрираните преминавания, броя на засечените нарушения и информацията, съхранявана от агенцията. Отговорът на АПИ е, че подобна статистика не се поддържа.
От ведомството са предоставили единствено обобщени данни за общия брой на преминаванията на превозни средства – като най-голям трафик е отчетен през септември 2025 г. (71,7 млн. превозни средства), а най-малък през януари същата година (42,8 млн.). За останалите искания отговарят, че не разполагат с такава информация и не са длъжни да я обработват или създават.
В писмото, подписано от председателя на управителния съвет на АПИ Йордан Вълчев, се посочва, че институцията не е органът, който носи отговорност за санкционирането на нарушителите и че по закон може да предоставя единствено вече съществуваща и съхранявана информация.
Любопитен детайл е, че в обществената поръчка за изграждане на система за архивиране и съхранение на информация, с капацитет от 480 терабайта, е заложено дългосрочно запазване на снимковия и текстов материал, генериран от камерите – включително на всички заснети превозни средства и нарушители. Това поставя под съмнение твърдението, че агенцията не разполага с данни за предадената информация.
Адвокат Дацев е отправил сходни въпроси и към МВР, откъдето също няма конкретни данни за това колко сигнала са получени и колко водачи са санкционирани въз основа на информация от тол системата.
Юристът подчертава, че данните, събирани от камерите – регистрационен номер, час и място на заснемане, посока на движение и скорост – представляват лична информация, свързана със собственика на автомобила. Според него липсата на яснота кой и как обработва тази информация е проблем, който засяга правото на лична неприкосновеност.
Заедно с адвокат Полина Велчева, Дацев е обжалвал пред Върховния административен съд инструкцията за обмен на данни между АПИ, МВР и Агенция „Митници“. Според тях неограниченият достъп на вътрешното министерство до личните данни, събирани от тол камерите, е непропорционална намеса в личния живот.
В жалбата се посочва, че систематичното съхранение и анализ на данни от камерите може да разкрие чувствителна информация за личния живот на гражданите – като например посещения в лечебни заведения, адвокатски кантори, храмове или други места, свързани с лични предпочитания и убеждения, пише СЕГА.
Според експертите подобен контрол трябва да бъде строго регламентиран, оправдан и ограничен до необходимия минимум. Случаят повдига важен обществен въпрос за това къде се намира границата между сигурността на пътя и защитата на личните данни – и кой реално носи отговорност за нея.
