За некоректна адвокатска практика, която ощетява финансово малките общини, сигнализират адвокати от Врачанска Адвокатска Колегия. 

Оказва се, че широко разпространена, но малко известна е практиката адвокати да се представляват от свои колеги в съдебни производства, с което се цели получаването на хонорар.

Чести „жертви“ са малките общини, които на фона на оскъдния си бюджет, заплащат огромни адвокатски възнаграждения на лица с адвокатска правоспособност, чиито действия нямат друга освен описаната цел. 

Закона за достъп до обществена информация дава възможност на всяко лице да отправи  заявление до органите на местно самоуправление, каквито са общините, за получаване на информация, която счита за свързана с обществения живот и позволява да се състави мнение за дейността на общината.

Това е право на всеки гражданин на Републиката.

Каква обаче е практиката, при която адвокати от мастити адвокатски кантори притискат бюджетно ограничените малки общини с огромен брой идентични заявления за достъп до информация в резултат, на което се образуват огромен брой дела пред административните съдилища, в които общините се осъждат да заплащат хонорар за адвокат в минимален размер от 500.00 лв.?

Точно такъв е случаят с адвокат от Адвокатско дружество „Спасов, Ангелов, Томов, Казанлиев и Харбазов” – София.

Велин Харбазов е заявител по много на брой заявления за достъп до обществена информация, съдържащи напълно идентични въпроси и отправени до общини като Ардино, Златица, Белово, Дългопол, Дулово, Сопот, Кричим, Божурище, Неделино, Сунгуларе, Ситово, Кирково, Чупрене, Враца, Хайредин и редица други. Когато кметовете на въпросните общини не се произнесат с решение, с което да предоставят конкретна информация (която понякога съставлява сложни изчисления, анализи, организиране на огромен обем налични данни), която да удовлетворява заявителя или поради ограничения си човешки ресурс, не предоставят информацията в срок, адвокатът, подал заявлението, без уточнение на професията си, образува дела пред Административен съд, в които обжалва отказът да му се предостави търсената информация.

По тези дела, забележете! Адвокатът се представлява от адвокат! Който е и негов съдружник.

От общодостъпната информация за дела на интернет сайта на Административен съд София – град, може да се забележи огромния брой на делата, заведени от адвокат Велин  Харбазов, по които той се представлява от колегата си и съдружник Момчил Ангелов.

Среща се и обратната конфигурация, което НАПЪЛНО изключва възможността за липса на познания от страна на единия или другия за осъществяване на процесуално представителство по производства по реда на ЗДОИ, които освен че не се отличават с правна и фактическа сложност, не са и обект на никакви усилия от страна на цитираните. От преглед на редица решения, постановени по тези дела, става ясно, че нито един от цитираните адвокати не се явява на съдебните заседания, не влага допълнителни усилия в защита на интереса си.

А общият брой на делата от края на януари до началото на юли 2020 г. е 48! 

Системата: изготвя се списък с въпроси, който се разпраща на огромен брой общини и се подават идентични жалби до съда срещу всяко от „неправилните решения“. 

Ефектът, обаче, е „УАУ“! От всяко дело се събират по минимум 500.00 лв.

Релацията е елементарна –от бюджета на общините – в джобовете на адвокатските костюми!

Без наличието на друг интерес, освен осъществяването на посоченото направление. Законът за адвокатурата предоставя възможността да се оказва безплатно правна помощ и съдействие на определен кръг лица, от което се ползват и нашите добре припечелващи адвокати. Така, когато съдът счете жалбите за основателни, присъжда разноски с минимален размер на адвокатското възнаграждение от 500.00 лв. на адвоката, който „защитава“ своя колега и съдружник в многобройни производства, по които усилието е изготвяне на няколко въпроса и разпращането им по шаблон към общините и изготвянето на жалба с общи основания и цитирането на „неправилните“ кметски решения.

А очакваният ефект е утвърждаване на схемата за подпомагане „48 х 500“.

И не, че колеги на Харбазов, Ангелов и СИЕ не знаят за тази възможност, но остава надеждата, че се стремят да няма съмнение в честността, личното достойнство и почтеността на адвоката, каквито според Етичния кодекс, следва да притежава всеки такъв.

Репортер на “Зов нюз” се свърза с двамата адвокати.

Адв. Харбазов отговори на въпроса с въпрос: “Вие изпитвате ли ме”?

Когато нашият репортер го попита, коректна ли е според него тази практика, той беше лаконичен:

“Всичко, което по някакъв начин стига или минава през съд, вие не сте човека, който да прецени дали е коректно или не е.”

Адв. Ангелов обясни, че “не става въпрос за печелене на пари, а за съставяне на лично мнение за дейността на общината за определената дейност, касаеща въпросите.”

Той каза още, “че не получават те парите, а съда ги присъжда на жалбоподателя или на процесуалния представител…”

 

“Зов нюз” потърси за коментар адв. Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на “Програма за достъп до информация” (ПДИ)

адв. Александър Кашъмов

Темата очевидно е сериозна. В последно време се появяват данни за подобна употреба на закона, която води до възможност адвокати да получават по линия на присъждане на разноски за изгубено дело суми от малки общини. В практиката съм констатирал случаи и на други адвокати, които ползват подобни практики.
Бяхме алармирани за това и от “Националното сдружение на общините в България”.
Един от факторите, които способстват за подобни злоупотреби с права, е стартирането преди около 2 години на създадената с добри намерения чрез изменение и допълнение в ЗДОИ от 2015 г. “Платформа за достъп до информация”, която служи като средство за улеснение на гражданите да подават заявления за достъп до обществена информация. Чрез платформата заявления могат да бъдат подавани по доста улеснен начин, като същевременно бяха необходими време и опит за служителите, особено в по-малките администрации, да свикнат да работят с нея регулярно. Това необходимо технологично време за привикване на работа с платформата следва да бъде съобразено и с обективните обстоятелства – извънредната епидемична ситуация, свързана с Ковид-19 и обстоятелството, че в редица администрации служителите, които бездруго не достигат, работят на смени.  
Друго обстоятелство са постоянните в рамките на последните две десетилетия едностранчиви усилия на властите да бъде намалявана администрацията, без да бъде отчитано, че за да бъдат обслужвани добре гражданите, са необходими служители. Това естествено води до повишен риск от пропуски да бъде отговорено на заявленията за достъп до информация. Нарочно подчертавам този проблем, тъй като годишната статистика на подадените заявления показва, че те не са толкова голям брой. В рамките на последните 10 години съгласно официалните доклади за състоянието на администрацията броят на заявленията по ЗДОИ не расте. Докато в периода 2000 – 2010 г. има години с над 20 000 заявления годишно и дори повече, в периода 2010 – 2020 г. този брой често пъти е около 10 000. Това може да се обясни с развитието на интернет страниците на институциите и усилията на властите да публикуват повече информация онлайн.  Следващ фактор, който в най-голяма степен подхранва такива негативни практики, е твърде формалистичното правило за “присъждане на разноските”, заложено в чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
В случаите на мълчаливи откази, които са винаги в противоречие със закона, присъждането на разноски, без да се изследва дали в действителност администрацията е била затруднена по обективни причини да отговори или е налице недоглеждане, води до естествен стремеж определени лица да се обогатяват.Друг е въпросът също така дали подаваните жалби не са “копи-пейст”, което свидетелства за липса на осъществена правна помощ от страна на адвокат.  Нееднократно съм критикувал в публичното пространство този аритметичен и формалистичен начин за присъждане на разноски, който води често до непропорционално разместване на имущество и до затрудняване на достъпа до съд (тъй като те са несправедливи понякога и към жалбоподателите, които добросъвество са упражнили правото си на жалба). Темата бе засегната частично и в Решението по делото  Национално движение “Екогласност” срещу България на Европейския съд по правата на човека, което влезе в сила съвсем скоро – на 15 март 2021 г. По това дело България бе осъдена поради прекомерно големи разноски, възложени върху неправителствената организация, само защото си е позволила да постави в съда въпроса за законосъобразността на продължаване на функционирането на реакторите на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ”Козлодуй” след изтичането на определения им срок, без да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда.
Темата за изменението на “философията” относно присъждането на разноски в АПК е сериозна и гореща. Нека не се заблуждаваме, че проблемът са няколко десетки дела по ЗДОИ. Тук говорим за хиляди дела годишно, които вероятно се водят по стотиците закони и още повече подзаконови нормативни актове, засягащи или създаващи права за гражданите и юридическите лица. Всички те могат да бъдат използвани по подобен начин. Това изисква реформа в механизма на присъждане на разноски по делата. Специално бих искал да подчертая, че съществуват сили, които желаят да фокусират проблема не там, където той обективно стои, а върху ЗДОИ.
Тези сили и фактори вероятно се борят за по-малко прозрачност и отчетност на институциите и за ограничаване на правото на гражданите и журналистите на достъп до обществена информация. Това става в навечерието на получаването на огромни публични средства от Европейския съюз, които ще бъдат разходвани от публичните институции наред с парите на българския данъкоплатец.
 Затова идентифицирането на проблем не бива да се насочва в погрешна посока и да се пледира за промяна в ЗДОИ. Трябва да бъде пресечена възможността да се изкарват лесни пари от публичен източник чрез използване на недостатъчния капацитет на администрацията.
Решението на проблема обаче е в създаване на по-адекватен механизъм относно съдебните разноски и в укрепване и засилване на капацитета на институциите за осигуряване на прозрачност и работа по заявленията за достъп до информация.  Обратният подход – да отсечем правото на достъп до информация по метода на Сталин “Има човек – има проблем” е недемократичен и може единствено да отвори вратата за силите на мрака да управляват на тъмно.

От общодостъпната информация в Интернет, името на Велин Харбазов изниква в разследване на сайта „Биволъ“. 

Двама българи свързани с Олимпик изскочиха от кипърския регистър

Водещата снимка е илюстративна.