Едва 54% от българите между 16 и 24 г. имат основни цифрови умения, показва изследване на ЕК

Над 2/3 от учениците роми в България отпадат преждевременно от училище.Това показва мониторингът на образованието и обучението на Европейската комисия за 2018г.

Докладът на ЕК все пак регистрира за първи път от 2011 г. насам намаление на процента на ранно отпадащите от образованието у нас на възраст между 16 и 24 г. През 2017 г. той е 12.7%, което е с 1.1% по-малко спрямо 2016 г.

Преждевременното напускане на училище обаче се наблюдава особено много в селските райони – 27.9%, и сред ромите – цели 67%, показва изследването на ЕК, базирано на проучване от 2016 г. на Агенцията на ЕС за основните права.

Според проучването приобщаването на ромите в образованието продължава да бъде сериозно предизвикателство за страната ни.

“Сред ромите се наблюдава по-висок риск от отпадане от училище, а също и по-малък брой деца от ромски произход ходят на детска градина.

Сегрегацията в образованието продължава да бъде проблем, като приблизително 60% от учениците от ромски произход се обучават в образователни среди, в които всички или повечето ученици са роми”, отбелязват европейските анализатори.

Според тях в много от случаите в селските райони това се дължи на демографското развитие – има много малко или въобще няма деца от български етнически произход, а повечето училища в селските райони се посещават единствено от български деца от етнически ромски, турски или българомохамедански произход.

В градските райони пък това е свързано с жилищната сегрегация или със сегрегацията в средните училища – т.нар. феномен “прелитане”.

“Сегрегацията в отделните класове или сгради e забранена по закон, но органите, отговорни за надзора и прилагането на правилата, са изправени пред предизвикателства.

Освен това почти всички училища, в които преобладават учениците от ромски произход, са определени като “най-проблемните училища”, пишат още експертите.

Сред негативните резултати от доклада на ЕК са и тези, свързани с образователните резултати на младежите ни. Проучването на PISA от 2015 г. вече показа, че около 40% от 15-годишните ни ученици, което е 2 пъти повече от средното за ЕС, не разполагат с минимални основни умения в областта на науката, четенето или математиката.

Новите данни гласят, че едва 54% от българите между 16 и 24 г. разполагат с основни или над основните цифрови умения – отново значително под средната стойност за ЕС от 81.9%.

Освен това социално-икономическата среда оказва сериозно влияние върху постиженията на учениците.

“В България социалната сегрегация, изразяваща се в групирането на учениците в неравностойно положение в училищата с по-ниско качество, е засилена, и се оказва, че тя е основна движеща сила на разделението на уменията”, посочват експертите.

Те отбелязват, че у нас се изпълнява нова учебна програма, подкрепяща иновативното преподаване, както и че е увеличен броят на часовете по информационни и комуникационни технологии.

“Въпреки че са приветствани, наскоро взетите мерки все още не отговарят на мащаба на предизвикателствата и на необходимостта да се гарантира, че образованието ще се превърне в двигател за високи умения и приобщаващ растеж”, е изводът на специалистите.

Участието на възрастните българи в ученето през целия живот също продължава да бъде твърде ниско.

У нас този процент е едва 2.3 на сто през 2017 г. при средна стойност за ЕС от 10.9%. Според проучването на образованието за възрастни участието на възрастните нашенци в обучение през 2016 г. е било 24.6%, което е значително под средното за ЕС от 45.1%, пише “Сега”.